Предложиха нов модел на циклична Вселена

Този модел си съперничи с теорията на Големия взрив и позволява да се решат ключови проблеми на съвременната физика.

Физици от Университета в Северна Каролина предложиха нов космологичен модел на Вселената, в който тя има крайна точка на разширение. Този модел си съперничи с теорията на Големия взрив и позволява да се решат ключови проблеми на съвременната физика.

Моделът, създаден от д-р Пол Фремптън (Dr. Paul Frampton), Луис Рубин (Louis J. Rubin Jr.) и Лаурис Баум (Lauris Baum), предполага четири етапа: разширение, повратен момент, свиване и отблъскване на веществото. По време на първия етап тъмната енергия разширява материята до много отдалечени една от друга частици. Всичко от атомите до черните дупки се разрушава. В даден момент части от секундата преди “края на времето” настъпва втория етап.

В повратния момент всеки фрагмент от материята колапсира самостоятелно, вместо да се подчинява на някакъв общ процес на свиване. От всеки фрагмент се получават нови самостоятелни Вселени, които започват да се разширяват както при Големия взрив.

Първите модели на осцилиращата Вселена бяха предложени още през 30-те години на миналия век. Те обаче бяха отхвърлени поради несъответствия с фундаменталните закони на физиката, в частност с втория закон на термодинамиката. Според този закон ентропията не може да бъде унищожена.

Авторите на новия модел предполагат, че в повратната точка отделните фрагменти на материята не си взаимодействат по никакъв начин поради огромното разстояние. По този начин всяка отделна Вселена в модела може да се променя практически при отсъствието на материя и ентропия.

Второто важно допускане на учените от Университета в Северна Каролина е, че уравнението за състоянието на тъмната енергия, описващо нейната плътност и налягане е винаги по-малко от минус 1. Това позволява да се избегне безкрайното раздуване на Вселената. Получените резултати от изчисленията показват, че плътността на тъмната енергия е равна на плътността на Вселената, поради което разширението трябва да спре при пълното раздуване на веществото.      
 
Изследователите се надяват, че с помощта на космическия апарат “Планк” ще могат да докажат своята теория.