Доган, Станишев и царят за мимезиса и катарзиса

Десислава Апостолова
Новинар

Има няколко фундаментални теми, които вълнуват хората - пенсиите и заплатите, цените на сиренето и тока, Азис и/или Бойко Борисов.

Мимезисът и катарзисът на Аристотел не са сред проблемите, които владеят ума на средностатистическия избирател на ДПС, НДСВ или БСП.

Не така смятат обаче главният идеолог на българската политическа драма - Ахмед Доган, и неговите двама подгласници.

С присъщия си висок интелектуализъм той обобщи пред "медията", че в "Катарино" тройната коалиция е направила опит чрез съпреживяване да стигне до политически катарзис.

Иронията на Доган, макар и вдъхновена от древногръцките му колеги, е нелепа и отблъскваща.

Когато Европа алармира, че България е прогнила от корупция и престъпност, когато цените галопират, здравеопазването загива, а великите социални мерки на Масларова всъщност се измерват в 33 лева увеличение на пенсиите, е глупаво да се правиш на Сократ.

Когато тройната, физофренична ламя, която ни управлява, говори в пожелателен тон и най-употребяваните фрази в "Катарино" бяха "трябва да направим това или онова", а не "направихме това или онова", е недопустимо дори да се шегуваш.

Когато трима мъже разчитат на една жена, пък била тя и желязна лейди, да сложи ред в държавата, която те са докарали до това дередже, тогава по дяволите и лидерите, и държавата.

А Доган да иде да обяснява на електората си за мимезиса и катарзиса. Ние предпочитаме цените на сиренето.