epochtimes.ru (фото: Feng Li/Getty Images)

epochtimes.ru (фото: Guang Niu/Getty Images)

epochtimes.ru (фото: AFP PHOTO/Mark RALSTON)

Ще оцелее ли китайският режим теста на катастрофата?

Макар китайското комунистическо правителство да се стреми да покаже, че се вземат всички необходими спасителни мерки, неудобните въпроси се повдигат неизбежно, съобщава западната преса. Защо разрушенията с най-много жертви са предимно в нови училища и болници? Вярно ли е, че експерти са предупредили за предстоящото земетресение, но тяхната прогноза е била игнорирана от властите? Дали в навечерието на Олимпиадата в Пекин китайският режим отново се опитва да скрие фактите, както беше по време на епидемията ТОРС и други кризисни ситуации?

Първите спасителни екипи на Народоосвободителната армия стигат до най-силно засегнатата област, Уенчуан (Wenchuan), от станалото в понеделник земетресение, едва във вторник, а до тогава в отчаянието си жители ровят с голи ръце в руините с надеждата, че някъде под тях може да има оцелели, съобщава Frankfurter Rundschau.

Засегнати са преди всичко училища и болници в малките градове. В милионерските градове, като Ченгду и Чонгчинг, напротив, повредата е относително малка, пише изданието.

В Дуджиангюн (Dujiangyun) сградите около срутилото се и избило стотици ученици училище са здрави. Жител на града каза за AFP: „Ще ви кажа защо се срути училището. Беше калпаво построено. Някой искаше да спести пари...”.     

Кореспондентът на BBC в Сичуан, Дан Грифитс, съобщи, че поради бързото строителство в някои райони на Китай се пренебрегват изискванията за строеж. Сега мъката на хората се засилва и от последствията на наложения от правителството закон за едно дете. „В някои градове е загинало цяло поколение”, казва той.    

Китайските власти се опитват да покажат, че са максимално открити, но силната цензура в страната не се вдига, писа италианският La Repubblica. Според вестника, група ученици от Ченгду публикували на Интернет документ, потвърждаващ, че три дни преди катастрофата местните управници са отхвърлили прогнозата на експерти, предупреждаващи за опасността. 

Китайските медии се опитват да докажат, че не се крие нищо от обществеността, какъвто бе случаят през 2003 г., когато властите криеха дълго време за истинските мащаби на ТОРС.

Сега телевизионни зрители биват заливани с информация за огромната помощ и грижи, които оказват правителството и партията, но място за критики и съмнения няма. Ху Джинтао предупреди, че "които разпространяват тенденциозни слухове за саботиране на спасителните операции, ще бъде преследвани най-жестоко."  

Забранено е да се фокусира общественото внимание върху факта, че сред разрушените сгради са най-новите и най- модерни училища и болници, в изграждането на които не са били спазени стандартите за безопасност. Забранено е да се говори за разюзданата индустриализация, в хода на която в непосредствена близост с жилищни комплекси се появиха фабрики за високо токсични производства. И никой не говори за загадъчния Завод 821, Център за производство на военен плутоний, намиращ се в Сичуан. Ако се съди по официалните доклади, той изобщо не съществува, изненадва се La Repubblica.  

Правителството на Китай каза, че приема международна материална помощ, но в същото време не разреши веднага чужди спасителни служби да влязат, писа швейцарския Le Temps. Въпреки че Китай има дълга традиция да прикрива фактите за бедствия, днес изглежда не може да си позволи да се справи сам с трагедията. Пекин, изглежда, е научил урока си и показва известна откритост, смята авторът Тристан де Бурбон.  

Цели три дни след бедствието, когато вече труповете в руините започнаха да се разлагат, и се задава опасност от епидемия, китайският премиер Уен Джиабао съобщи, че има опасения жертвите да надминат 50 000 души и че това земетресение е най-тежкото за Китай от 1949 г. насам (т.е. от както комунистическия режим завзе властта, бел. ред.), предаде Reuters.

Поради което Китай обяви, че ще приеме помощни отряди от чужбина. Но само от определени страни, първата от които бе Япония, като според VОА режимът е разрешил в страната да влязат също така спасителни отряди от Русия, Южна Корея и Сингапур. Помощта на Австралия например не беше приета, както оповести вчера ААР.       

Вниманието на международната общественост е изострено около станалото след бедствието в Мианмар – съюзник на Пекин – чиято военна хунта отказва да каже за действителните размери на жертвите и щетите, както и да приеме международна помощ. На този фон, Китай действително изглежда в добра светлина, пише Le Temps – предприетите от режима стъпки бяха приветствани дори от Далай Лама.  

Едно ефективно и относително прозрачно разрешение на настоящата криза ще позволи на Пекин да спечели симпатиите, които обикновено съпътстват засегнатите от природни бедствия страни, е убеден вестникът.

В същото време опитът за прикриване размера на бедствието, отказът да се приемат незабавно чужди спасителни експерти и забраната за свободен достъп до най-проблематичните райони за чуждестранни журналисти, са все факти, които обрисуват един имидж на китайските власти, обратен на този, който те се опитват да представят пред света.