Страната на сбъркания преход

Неутешителни диагнози на конференция на българисти в Берлин

През уикенда в Берлин се проведе рядка по мащабите си и по внушителния състав на участниците конференция на българисти. Първият ден в българското посолство, а вторият в церемониалната аудитория на Хумболдтовия университет се събраха филолози, културолози, историци, етнолози и политолози, занимаващи се професионално с българската тематика. Лекции изнесоха учени от Германия, България и Белгия.

Организатори на проявата бяха проф. Кристиан Фос от Института за славистика на Хумболдтовия университет и българското посолство в Германия. За България конференцията е елемент от т.н. «Комуникационна стратегия» на сегашното правителство. Нека припомним, че като основна цел на Стратегията в международен план е посочено «развитието и утвърждаването положителния образ на България... чрез координирани действия на всички въвлечени институции».

Заинтересуваните не толкова от «положителния», колкото от реалния образ на днешна България, на нейния културен и обществен живот, могат да бъдат доволни, че в Берлинската конференция участваха не толкова «въвлечени институции», колкото академично независими и добре познаващи ситуацията в страната учени.Не липсваха разбира се и лекции като тази на младата изследователка от Мюнхен Соня Шюлер, която говори за развитието на гражданското общество в България след 1989 г. С почти оригинален комсомолски плам и съответно несмилаем бюрократичен език тя се опита да представи ситуацията на неправителствения сектор в България. Изложението й кулминира в констатацията, че «през последните години обществените сдружения имат все по-голямо влияние върху решенията на правителството в България». Наистина трябва да се съжалява, че това все още не е стигнало до ушите на самите обществени организации в страната...

Не подобни лекции обаче определиха хода на конференцията. Още на старта професорът от мюнхенския институт по етнология Клаус Рот впечатли със смело зададения си въпрос, дали днешна България може да се разглежда като част от културното пространство на Евросъюза. Той се концентрира върху т.н. «социо-културни» факти и изложи виждането си за масовото явление «чалга-култура» като израз на агресивно самоутвърждаване. «Чалгата» е при това само един от елементите на все по-забележимо налагащата се във влиятелни слоеве «балканска» или «ориенталска» идентичност. Такива тенденции, предупреждава проф. Рот, неминуемо са свързани с игнориране на всичко онова, което съставя същността на днешното понятие «Европа», и което дефинира ЕС и като културна общност. След моралните и битово-културни опустошения, понесени по времето на социализма, на България като нов член на тази общност, заключи професорът, тепърва й предстои да намери своето място на културната карта на Европа.

Централната лекция на втория ден бе изнесена от д-р Клаус Шрамайер, авторитетен юрист, дипломат от кариерата, заемал длъжността втори човек в посолството на Федералната република в София и посланик в Македония. Днес той е член на ръководството на Дружеството за Югоизточна Европа и активен анализатор на процесите в България. Темата бе «Българският преход – една история без край».

Той започна със свой провокативен коментар на въпроса на Иван Кръстев, дали преходът в България не е вече завършил. Може би преходът въобще не е и започвал, смята д-р Шрамайер. Негова статия със същото провокативно мнение е отхвърлена от немско специализирано списание в края на 2006 г., тъй като подобни съмнения не пасват на еуфорията в навечерието на приемането на България в ЕС. До днес, казва Клаус Шрамайер, никой не може смислено да ми обясни, какви точно политически причини надделяха за да се пренебрегнат Копенхагенските критерии и да се погледне през пръсти на разкрасените доклади за напредъка на Комисията за да бъде България приета на всяка цена.Ако причината е била в неоправдания оптимизъм, че самото приемане в Евросъюза, ще «оправи» нещата, действителността го опроверга изцяло – от тогава до сега нищо не се е оправило. Събитията от последните седмици в България потвърдиха и най-лошите опасения. Докато, каза дипломатът, в България министри, принудени да си подадат оставката по основателни причини, веднага заемат висши постове в БСП, а бившият главен прокурор е все още посланик, няма надежда за истинска промяна в България.Терминът «трансформация» или българският му еквивалент «преход» означава по същество правова, политическа и икономическа «западноевропеизация» на страната. Но до ден днешен този процес е само привиден, ограничава се до налаган на повърхностно лустро на обществото. На думи обещанията на елитите са големи, в действителност те са водени от един принцип: «Давайте парите и ни оставете на мира с реформите».

Обстойно Клаус Шрамайер се спря на високата социална цена на досегашния преход, на непомерната загуба на време, на човешките страдания, предизвикани от социалната несправедливост на реформите. Губещите в обещството са огромното мнозинство на гражданите – всички онези, които не са част от новата «мрежа», както той нарича управляващата прослойка от стара комунистическа номенклатура, кадри на Държавна сигурност, нови олигарси и мафиоти. Тези «номенклатурни капиталисти» успяха да трансформират по-раншната си политическа сила в необуздана финансова и стопанска мощ и да си гарантират запазването на политическата власт.

Ситуацията в България, смята д-р Шрамайер е обезпокоителна за цяла Европа. Растящите социални напрежения могат да доведат страната до политическа нестабилност, което ще я превърне в постоянна заплаха за нейните съседи, за все още неспокойните Балкани като цяло, а от тук и за Европа.

По-нататък лекторът се спря на причините за различния ход на реформения процес в Централна и в Източна Европа, в частност в България. Страни като Чехия и Унгария, се възползваха от все още живия «хабсбургски фактор» - от традициите на гражданското католическо общество на бившата Австро-унгарска империя, изградена на основата на римското право. България се намери в друга изходна позиция – през 500 годишното османско господство, разрушило нейната собствена държавност, тя пропуска важни епохи от европейското развитие – хуманизма, ренесанса, просвещението. Затова пък там господства враждебната по принцип срещу нови тенденции православна църква.

Без да вникне за жалост в някои от причините за отсъствие на подобни на въстанията в Централна Европа през 1953, 1956 и 1968 г. движения в България – безпримерния, геноциден терор на комунистите в първите години след 1944 - Клаус Шрамайер изтъкна липсата на реформатори в самата българска компартия, почти пълното отсъствие на забележимо дисидентско движение, несъстоялата се смяна на елитите след 1989 като други причини за неуспешния ход на прехода в България. При тези предпоставки, смята той, щеше да е чудо, ако преходът бе успял. И той наистина се провали...

След като изброи трите големи комплекса на Копенхагенските критерии за членство в ЕС – политически, икономически и хармонизирането на законодателството д-р Шрамайер подчерта, че е трябвало от да се проследи тяхното материално изпълнение, а не само наличието на отчети на хартия.

Нещо повече, той укорява Брюксел, че не е включил в тези критерии други въпроси от решаващо значение за развитието на обществото към общоевропейските ценности и пазарната демокрация. Фатално се оказва, че Европа напълно е игнорирала въпроса за комунистическото минало и за общественото осъждане на виновните за десетилетните престъпления. Дори не е било поставяно на дневен ред анализът и преосмислянето на миналото да са предпоставка за приемане в европейското семейство. В България се е провалил всеки плах опит да се търси отговорност за престъпленията на «Народните» съдилища, за лагерите, за «възродителния» процес, а европейските институции не са оказали съдействие и не са настояли за действителни резултати като предпоставка за членство в Съюза.

Ненамесата на Европа по тези въпроси е циментирала стария елит, а неотварянето на досиетата на ДС (също непоставено като условие от Брюксел) позволява агенти на тази служба да управляват европейска България на висши държавни и партийни длъжности.

Така комунистическото наследство продължава да тегне до ден днешен на обществото, деформира и отравя живота на цели поколения, смята д-р Клаус Шрамайер. Резултатът е екстремизация, особено на част от младото поколение, апатия и масова емиграция. Друг резултат е избирането на държавен президент от само 20 % от имащите право на глас избиратели.

В лекцията си бившият висш германски дипломат се спря на някои от най-нетърпимите според него деформации на публичния живот в България. Икономиката се владее от олигарси-екскомунисти, от мафиотски групировки, които разчистват сметките си с неудобни конкуренти чрез наемни убийци – от 1989 г. в страната има над 200 неразкрити поръчкови убийства. Във външно министерство са постепенно възстановени много от уволнените от Надежда Михайлова възпитаници на Московския институт за международни отношения. От встъпването в длъжност на президента Първанов, мнозинството назначени посланици са членове на БСП и бивши сътрудници на ДС.

Повече от 100 партии създават привидност на политически плурализъм. В действителност това не са партии в западноевропейския смисъл на думата. Партиите в България са клиентелистки и основна цел на дейността им са икономическите интереси на техните лидери. Не съществува истинска социлистическа, консервативна или либерална партия. Най-добре организираната партия - БСП е разцепена на две крила – ултраляво и дясно, но те са неразривно свързани от финансовите средства, заграбени от държавната хазна в началото на прехода и при нередовни приватизационни машинации.

В Европейския съюз само медиите в България и Румъния получават от международната организация Freedom House оценката «частично свободни». Монополът над общественото мнение на старите печатни органи на БКП днес е заменен от монопола на жълтите издания на германската групировка ВАЦ. Свободата на печата в България има според Клаус Шрамайер множество дефекти – ниско журналистическо ниво, наказателни санкции срещу непокорни журналисти, самоцензура и дори упражняване на контрол от бивши сътрудници на ДС. Сред малкото качествени и критични медии в България бившият германски дипломат назова «Капитал», «Дневник», Mediapool, news.bg и – навярно от любезност към присъстващия в залата репортьор – блога и форума «Де зората».
На финала, връщайки се към темата в заглавието на своята лекция, Клаус Шрамайер цитира Светлозар Игов: «От гледна точка на свръхбогатото свръхмалцинство "преходът" е завършил, а бих казал, че бе завършил още преди да започне. От гледна точка на бедното и безправно мнозинство той никога няма да свърши...»