Мукавената държава

Любен Лачански, Новинар

Та в тази държава, за краткост България, всичко е кампанийно. По Коледа получаваш отврат от джуджета и елени. В седмицата на гората пеем и хвалим листето й. В деня на козата колим и плачем за хайванчето, а през май всичко е в плен на словото. Книгата. Та дори надписите в клозета на карнобатската гара ни умиляват с неотразима човешка простота и далновидност.

Та сега, когато всички се превъзнасяхме от свободното слово, и точно от българското такова, в два всекидневни вестника, доста различни по стил, можехме да прочетем за едно събитие следните две интерпретации: "Строят "Тракия" на парче с пари от хазната".

Подзаглавието пояснява: "Разваляме концесията с португалците, неосигурили пари". Във втория всекидневник събитието е представено така: "Тракия" остава българска". Ни повече ни по-малко. А сега познайте кое е заглавието от "Дума". Собствено това си е тяхна частна работа. Както и на тяхната частна партия. И на техните интереси, които бяха доста смутени, че този рупор на свободното слово щял да спре да излиза.

За народа загуба велика, казва Вазов и отминава нататък, защото той още в средата на 19-и век е знаел, че понятие като свободно българско слово в партиен всекидневник не може да съществува.

Новите и млади кардаринки (птички, едни такиви мънички, които само цвърчат, но яйце снасят веднъж месечно) този наш закономерен цинизъм наричат съвременна ПР-стратегия и мозъчна атака, моля ви се!

За каква мозъчна атака въобще може да се говори в държавицата на мукавата, в която всички сме загънати и се правим, че тя ни прави впечатление. И по-добри ни прави, по-внимателни и дори по-свестни граждани и хиляди подобни наукообразни глупотевини. Ако въпреки цените на бензина баровец се реши да ви напълни резервоара, идете до морето.

По шосето, което с много уговорки и от време на време може да мине и за автомагистрала. Та на това шосе благодарение творческия гений на Румен Петков, бивш шеф на МВР-образуванието, на всеки десет километра са заклещени мукавени изрезки с надпис "Полиция".

По идея това трябва да е добре изработена ченгеджийска лъжа, която да стряска безсъвестните водачи на МПС, които пък са решили да правят ПТП. Мукавата от последните дъждове е заприличала на това, което си е. На гофрирана хартия във форма на полицейски автомобил. И не стрес и внимание буди тази кофти бутафория, а смях. И подигравка. И у децата, и у бабите.

Ще ми се да попитам някой ревизор, дето отчита парите на вътрешното ведомство: Гражданино, че един министър може да изпадне в прострация и да нареди подобна дивотия можем да приемем за даденост. Но всичките ли чиновници там са випускници на социален дом за ментално обременени лица?

Няма ли кой да припомни, че това е играно още по времето на Руската империя, а родоначалник на мукавените селища е Патьомкин, благородник, на когото са кръстили по-подир оня броненосец, чийто моряци тръгнаха да рушат истинския свят от тухли, цимент, мрамор и спокойствие. Явно няма кой да се противопостави на идиотизма в България. И на гаврата. Защото страхът също е част от мукавеното ни поведение.

В малко квартално ресторантче, пак в седмицата на свободното слово, влезе скулпторът Ст. Известен като автор на онова нещо, което се рути, пада и плаши всички пред НДК. Даже и смелчага като Тато уплаши.

Та този Ст. със сядането започна да се кахъри, че никой не го разбира, че искат да му събарят творчеството, венеца на неговия живот. И че щял да съди някаква компания, дето излъчвала дебелашка реклама по телевизорите, та млади хора да скачат и да събарят онова чучелоподобно нещо.

Колегите на скулптора вежливо мълчаха, сукаха се и се смееха принудено. Защото никой не искаше да припомни на корифея, че още при откриването си т.нар. паметник на българската нам'ква си работа, бе позакърпен усуле, усуле с мукава, шперплат и тел. Ама тогава титанът СТ. не се оплакваше. Щото сигурно не бяхме в седмицата на свободното слово. А в епохата на комунизма. Ега ти смелчака! Сега вече е безвъзвратно късно да се прави на репресиран и неразбран. То и човек го разбират, когато има за какво.

А мукавата шества из живота ни. От детската количка до ковчега. Ремонтират с нея горящи влакове и разпадащи се трамваи. Ромски каруци и коли в автоборсите. Лозунги на партийни конгреси и владишки корони, пак на конгреси, само че църковни.

В казармата също много е разпространена мукавата. Не само като метафора на фатмашката глупост. Но явно скъпо се продава. И глупостта, и папие машето. Иначе новият военен министър щеше ли да я произвежда? Радостното е, че нямало конфликт на интереси. Българска мукава за български нужди.

Това не ви ли прави по-горди. Като магистрала "Тракия". Може двадесет години да си е лунен пейзаж, ама български. Значи висококачествен.