Корупцията в Източна Европа

The Economist

След като влязоха в клуба, страните-членки на ЕС от Източна Европа забравиха за обещанията си за справяне с корупцията

За корумпираните чиновници от Централна и Източна Европа животът, обаче едва ли може да е по-хубав. Присъединяването към ЕС им даде достъп до много пари, които могат да бъдат откраднати.

Антикорупционните служби в тази част от континента се оказват беззъби, извадени от строя или просто корумпирани.

Най-големи проблеми срещат България и Румъния, двете най-нови страни-членки на ЕС, чиято очевидна неспособност за борба с корупцията по високите етажи на властта, стана причина за все по-остри предупреждения от страна на Брюксел.

Другите страни също имат проблеми. “Преди присъединяването правителствата бяха наблюдавани отблизо. Но сега борбата с корупцията не е приоритет”, коментира Драго Кос, президент на GRECO (Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа).

Дори в Словения – някога смятана за образец – депутатите се опитват да закрият комисията за борба с корупцията, оправдавайки с това, че излиза много скъпо и е ненужна. Истинската причинa може би се крие в презрението към всички контролиращи агенции (където заплатите бяха съкратени с една трета).

Спорното закриване на комисията предизвика протести в чужбина, включително и в Париж.

В Латвия, ръководителят на антикорупционната агенция, която разследваше финансирането на бившата управляваща партия, за малко избегна опит да бъде свален от поста си. В Словакия правосъдният министър определи специалният антикорупционен съд, който има високоплатени съдии, като “фашистка институция”. Неговата партия, която е част от управляващата коалиция, се опитва да обяви съда за неконституционен.

Но най-поразителните случаи продължават да са на Балканите. Около три месеца след присъединяването към ЕС румънското правителство отстрани румънския правосъден министър Моника Маковей, след като тя поведе борба с корупцията по високите етажи. Въпреки че Румъния е на последно място сред страните от ЕС в индексите на “Трансперанси Интернешънъл”, правителството изглежда решено да се бори с критиците си, вместо с корупцията.

България също предпочита да говори вместо да действа. Създават се редица нови антикорупционни агенции без връзка и координация помежду си. Няма нито един успешно приключен случай за корупция, а броят на поръчковите убийства достигна 120 от 2001 г. досега, без нито едно от тях да е разкрито.

Европейските чиновници (и повечето българи) вярват, че организираната престъпност е достигнала до най-високите етажи на властта. Принудителната оставка на вътрешния министър Румен Петков не даде особен резултат. Брюксел обмисля съкращаването на милиарди евро помощи, както и стъпката решенията на българските съдилища да не се признават от другите страни-членки.

Новите специални агенции не могат да компенсират некачествената правосъдна система и корумпираните и мързеливи или некомпетентни съдии. Вместо това, в лошо управляваните страни, мощните антикорупционни агенции могат да влошат проблема: със специалните правомощия и привилегии може да бъде злоупотребено с користни цели или за разрешаване на политически спорове.

Това се случи в Полша с партията Право и справедливост през 2005 г. Въпреки че повечето поляци изглежда вярват, че благополучието е знак за нарушаване на закона в миналото, те не одобряват действията на подбиращата и гладна за публичност нова антикорупционна агенция. Новото правителство я ограничи и сега се опитва да намали и бюрокрацията.

Това може би е обещаващ подход. Борбата с корупцията може да функционира, само ако публичната администрация бъде опростена до ниво, в което взимането на подкуп бъде ненужно или много очебийно.

Това бе успехът на Естония, може би най-чистата страна в региона. Но на повечето източноевропейски страни им предстоят реформи в бюрокрацията, която създава много възможности за предпочитащите лесната печалба.

Тъй като от това страда икономическата конкурентоспособност, страните от Източна Европа трудно могат да си позволят слаби правителства.

Гласоподавателите са разочаровани от посткомунистическото управление и от балтийските държави до Балканите има корумпирани политици, които са обвинявани в в корупция, без това да влияе на резултатите от изборите. Почти като в Италия...