Особености на националния манталитет

Иван Гарелов
Новинар

Чел съм и препрочитал Иван Хаджийски, работил съм с Марко Семов, приятел съм с повечето съвременни социолози, народопсихолози и културолози и имам известна представа как се е формирал националният ни манталитет.

Но във всекидневието се сблъсквам с такива изумителни прояви на този манталитет, за които не мога да намеря никакво историческо, политическо и социално обяснение.

В София вече не може да се диша. Вятърът носи облаци от прах, наслагва ги върху дрехите ни и върху колите. С една риза не може да изкараш и един ден. Ако си измил колата си, след един час по нея можеш да пишеш с пръст. И ето че някой си решава да ни глобява за мръсни коли. Не стига че ние не ги наказваме за мръсотията около нас, която са допуснали със своите действия и бездействия, ами ще ни и глобяват. Кажете ми какво е това? Безочие и наглост на управляващите? Много ми е политическо това обяснение, приятели.

Не може да не ви се е случвало да ви няма цял месец вкъщи, а да плащате такса за вода например.
Обясняват ти, че ти удържат средно аритметично на месец, а на края на годината изравнявали сметката. Кажете ми има ли го това някъде – гражданите да кредитират държавните институции, без лихва при това. Можеш да откажеш да плащаш, тогава ти спират водата. Въобще заядеш ли се с държавата, тя ще те съсипе. И какво е обяснението за този произвол? Спестяват си щата на инкасаторите ли? Не сме държава, която спестява от държавни служби. Решили са го и толкоз. Но защо ние го търпим? Робската психика ли е обяснението? Твърде историческо, приятели.

Решила здравната каса да спира скъпия инсулин на онези болни от диабет, на които по една или друга причина отново се е повишило нивото на кръвната захар. Наказват го по този начин, че не е спазвана диетата. И хич не се интересуват, че захарта може да се повиши и по други причини. Пък дори да не е спазил диетата – нима за слабост на характера трябва да обречеш някого на смърт. Защото за това става дума – мрете, като не се подчинявате, няма да харчим заради вас. И ние си мълчим, свикнали, че държавата може да ни санкционира, когато си поиска. На какво ви прилича това? На фашизъм, на комунизъм? Но това е толкова страшно, приятели, нали сме вече 21-ви век, в Европа сме, да не сме някоя африканска диктатура.

Ако някой направи извода, че това може би са остатъчни последици от командно-административната система на комунизма, то какво да кажем за капиталистическите ни превъплъщения.

Поисках оферта от озеленителна фирма, исках да посадя няколко дървета в двора. Предложиха ми цена, приех я без пазарлъци – млади хора бяха, нека да са доволни. След два дни ми се обадиха, че са променили цената - станала е двойна. Какво ли са решили – щом като не се пазари, значи можем да му измъкнем още. Но така не се постъпва никъде в света, обясних им, никой не прави бизнес, като сам си вдига офертата. Е, заради тази наглост останаха без поръчка. Но защо у нас разбирането за бизнес е, че трябва да отрежеш главата на клиента си, вместо да спечелиш доверието му? Защо всички искат да забогатеят изведнъж, и то много? Навярно имат много примери около себе си за подобно забогатяване.

Но това обикновено е свързано с нарушаване на законите. В легалния бизнес се иска търпение, толерантност и много работа. А нашите бързаци си остават с пръст в устата.

Бях оставил старата си кола в една автокъща да я продадат. Обадиха ми се един ден – прескачал мотора и по тази причина един клиент не я взел. Дадох им телефона на сервиза, през който мина колата, преди да отиде в автокъщата. Кажете им какъв е проблемът, те познават колата. Добре, казаха, но не го направиха. Мина повече от месец.

След поредния спор собственикът ми каза, че трябва сам да взема колата си и да я закарам в сервиза. Това не било тяхно задължение. Поисках да ми покажат какъв е проблемът с колата. Запалихме я, слушаме я, нищо й няма. Но тъй като не съм специалист, обадих се пред тях в сервиза и те се уговориха на другия ден да дойде техник да я провери на място. Отишъл на другия ден, само че нямало кой да запали колата. Помолих ги пак да отидат.

На следващия ден звъня в автокъщата – идваха ли от сервиза, не, въобще не са идвали, нито днес, нито вчера. Звъня пак в сервиза – да, ходихме, нищо й няма на колата. Тъй като не я палели често, трябвало да поработи повечко, иначе се зацапвали свещите. Простичко правило, знае го всеки шофьор.

Дълга и досадна история, но именно в това е нейната абсурдност. Българският бизнесмен, дребен или едър, има високо чувство за чест. Способен е да загуби два месеца да спори, да ти скъса нервите, да те нагруби, да се изпокара с всички, вместо да си признае, че е сгрешил, да си свърши работата и да си прибере печалбата. Примери колкото искаш.

Случва се, когато седнем на по чашка ракия, да стане дума за тези особености на националния ни манталитет. Обикновено се стига до две главни обяснения – турското робство и комунизма. Но на мен тези обяснения не ми стигат, приятели. Иначе как да си обясним, че сме избрали да ни управляват бившите комунисти и партията на българските турци. Мазохизъм ли е това?