Почести за храбри ли?

Атанас Чобанов
Париж
 
Сътрудниците на лютия френски сатиричен седмичник "Канар Аншене", където от край време излизат най-скандалните разкрития за корупция във Франция систематично отказват всякакви държавни отличия.

Особена неприязън изпитват към най-престижното от тях: ордена на Почетния легион. Журналистът Пиер Сиз е уволнен от редакцията през 1933, защото го е приел.

Големият писател Марсел Еме отказва същия орден на френския президент Венсан Ориол със следните думи: "Колкото до Почетния легион, господин президент, с цялото ми уважение, можете да си го кадрирате в предаването...!"

"Да откажеш Почетния легион не е всичко, по-лошо е да си го заслужил" - гласи крилатата фраза на композитора Ерик Сати. С подобно мнение са били Мопасан, Санд, Сартр, Камю, Превер, Брасенс, а от по-новите "рефюзники" - Катрин Деньов.

Наистина, не всички са имали куража на Еме да ни оставят многозначително многоточие, от което да гадаем за предното или за задното предаване става дума.

Великият комик Колюш пък твърдеше, че ако му предложат значката с лентичката ще се яви да я получи по слип, за да се чудят къде да му я закичат.

Припомням тези факти, защото онзи ден цяла плеяда от български журналисти се явиха в костюми и с вратовръзки, за да получат награда "Черноризец Храбър".

На награждаването присъстваха президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, министърът на културата Стефан Данаилов, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, кметът на столицата Бойко Борисов - съобщи "Дневник".

На тия от "Труд", "Стандарт", "24 часа" като на официози им е простено, това им е същинското амплоа, да ръкоплещят и да получават потупвания по рамото.

Но на колегите от "Икономедия", от "Капитал" и от "Дневник", които дълго време бяха еталон за честна и безкомпромисна позиция няма как да им простя за гечетосването с лицата от горния списък.

С чисто сърце им пожелавам да си кадрират статуетките получени от Станишев в предаване на RE:TV, ако искат в задното, ако искат в предното студио.