Научните изследвания в EC и в България

доц. д-р Любима Йорданова

eLearning – в ЕС, но не и у нас

Ако отидете в сайта на Европейския съюз http://www.elearningeuropa.info,

ще видите огромното внимание, което се обръща на електронизацията на научните изследвания в държавите-членки на ЕС. Самият сайт популяризира иновациите в областта на ученето през целия живот, програма на ЕС в периода 2007-2013 г. Сайтът се поддържа на 16 езика от официалните езици на ЕС, но не и на български език.

Ще може да прочетете, например през английската версия, че още през 2005 г. 10 държави-членки на ЕС са развили проект за еGovernment, eHealth и eLearning на транснационално равнище. Тези държави са Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литка, Малка, Полша, Словения и Словакия. България не е сред тях. Е, вярно е, че не е била още членка, от две години ситуацията се е променила.

Ще спомена само някои от предстоящите конференции, включващи eLearning: Обединеното Кралство, 18-20 юни 2008 г. ”Ключови умения като житейски компетенции”, Чешката република 19-20 юни 2008 г. “Европейско обучение и среща на развитието”, Австрия, 16-18 септември 2008 г. “13-та годишна конференция на Дружеството за медии и наука 2008”, Гърция, 9-10 октомври 2008 г. конференция за Европейски е-умения 2008 “Прилагане на дългосрочна стратегия за е-умения в Европа”.

Само тези примери, които прилагам, са достатъчно доказателство за отдалечеността на българската наука от науката в другите държави-членки на ЕС.

Едно сравнение - рекорд при разходите за изследвания в Германия

Тези дни посолството на ФРГ в България разпространи чрез информационния си бюлетин следната информация:

“През тази година Германия ще изразходва за изледвания 11,2 милиарда евро, толкова

пари, колкото никога до сега.

“Сметката излиза. Иновационният климат се е подобрил генерално”, каза Федералният министър за изследвания Анете Шаван по време на представянето на новия доклад за изследователския сектор в Берлин. В сравнение с 2005 г. разходите са се увеличили с почти една четвърт (24 процента).  

Федералното правителство иска до 2010 г. да увеличи разходите за изследвания от държавата и икономиката до 3,0 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). В момента те са 2,7 процента. Така Германия се присъедини към водещите страни в международен аспект и сега е значително над средното ниво за страните на ЕС от 1,84 процента.  

Водещи в света – по данни на Сдружението на донорите – са Израел (4,49), Швеция (3,82), Финландия (3,45), Япония (3,33), Южна Корея (2,98) и Швейцария (2,94).

Шаван каза, че за всяко евро от държавата икономиката добавя по пет евро частен капитал за изследвания.  За 2009 г. тя се стреми към 2,85 процента от БВП. Освен това тя е дала заявка за своето ведомство при Министъра на финансите Щайнбрюк за повече разходи с 470 милиона евро. И Министърът на икономиката Михаел Глос иска повече пари за изследвания. Щайнбюк критикува липсващата воля за икономии на своите колеги и се опасява от проблеми при санирането на федералния бюджет. Шаван каза, че до края на юни ще има решение. Тя била оптимистично настроена, че през 2009 г. ще има отново повече пари за изследвания. И икономиката отново инвестира повече в собствени изследователски и развойни дейности. В сравнение с 2005 г. разходите през 2007 г. са се увеличили с 4,2 милиарда евро на 42,8 милиарда евро. Допълнително фирмите давали поръчки на висшите училища и изследователски центрове на стойност 11,3 милиарда евро. При икономиката обаче имало значителни съмнения, дали целта от 3 процента ще бъде постигната още през 2010 г. По мнение на Шаван хай-тек-стратегията на Федералцията и провинциите се е доказала.  

Изследователските организации (Дружеството “Макс Планк”, Германската изследователска общност, Дружеството “Фраунхофер”) и висшите училища получават през текущата година 2,6 милиарда евро от Федерацията, през 2005 г. сумата бе 1,8 милиарда. Значително повече пари постъпват в областите здравеопазване, климат и енергия, оптически методи и биотехнологии”.

Мисля, че случаят е ясен, няма нужда от коментар, нито от сравнение със ситуацията в България и частта от държавния бюджет, отделян за изследвания и иновации.

Изследванията в България

Изследванията у нас са съсредоточени главно в Българската академия на науките. Предстои избор на нов председател на БАН. Очаква се той отново  да бъде в надпенсионната възраст за учените в Европейския съюз – 65 г. Правилата за избор на председател на БАН са остарели и не кореспондират с днешния ден на България като държава-членка на ЕС /от 2007 г./ и на Съвета на Европа /от 1992 г./. Освен това те съдържат и дискриминационни моменти. Но нищо. Важно е да сме верни на статуквото. На 18 юни 2008 г. ще се състои изборът на нов председател в Централно управление на БАН.  

Реформата в областта на изследванията в БАН отново ще се отложи за неопределено време.