Нашите политици като грузинските

ЯВОР ДАЧКОВ
Монитор

Един приятел, който живя известно време в Грузия, ми разправяше преди години за техните политически нрави.

Там имало следната особеност. Ако даден човек се издигне на някакъв политически или началнически пост и ако в срок от няколко месеца не уреди поне половината от родата на служба, не го вземали на сериозно.

В очите на грузинците той се превръщал в провален политик. За нищо не ставал.

Не знам дали този разказ е достоверен, а ако е, дали в Грузия нещата не са се променили от тогава? Но се сетих за него покрай поведението на българските политици.

С малки изключения те изцяло се вписват в разказа за Грузия и особено онези от социалистическата част на управлението.

Когато седмици наред питаха министър Гагаузов за братята Георгиеви, които превърнаха фонд "Републиканска пътна инфраструктура" в нещо като семеен донор за частния им бизнес, Гагаузов повдигаше учудено рамене и се чудеше какво нередно има в това брат да даде на брата си държавни поръчки за 170 милиона.

С наивното си поведение човекът се опита да ни баламоса, че НАИСТИНА не вижда нищо лошо в този факт, който във всяка европейска страна би предизвикал поне няколко министерски оставки.

Когато разбра, че да се прави на ударен не е най-печелившото поведение, Асен Гагаузов го удари на съчувствие. "Като му е брат, без работа ли да стои?!" - дивеше се той.

Така се дивеше известно време и Масларова, уредила частния бизнес на съпруга си с няколко обществени поръчки.

Живи да ги оплачеш. Родата им от глад ще умре, докато са на власт. Не дай си боже и с втори мандат да се уредят! Истинска трагедия ще настъпи…

Все в този дух се опитваха да ни хвърлят прах в очите, докато от ЕС не дойде жълтият картон. Тогава изведнъж се сетиха, че трябва спешно да приемат закон срещу конфликта на интереси и дори дадоха обществена поръчка за 500 000 лева на фирма, която да опише какво точно означава този прословут конфликт.

Само по себе си скандално действие, но кого го е грижа за някакви си половин милион лева, хвърлени на вятъра.

Тук е мястото да отбележа, че ако имаха искрени намерения, управляващите можеха просто да приемат законопроекта, внесен от Филип Димитров, който през последните три години не се умори да работи в тази посока и да повтаря едни и същи неща, отдавна превърнати в норма в цивилизования свят.

Вместо това се канят да приемат закон, който формално да свърши работа в кризисната ситуация, но на практика да не възпрепятства ефективно конфликта на интереси. Няма да се впускам в подробна критика на конкретните текстове.

Преди два дни г-н Филип Димитров я направи в кратко, но изчерпателно експозе за вестник "Монитор".

Достатъчно е да спомена, че според един от текстовете за злоупотребилите служители се предвиждат санкции, при това не строги, чак когато за втори път ги хванат в нарушение.

Това прилича повече на подигравка, отколкото на сериозно законодателно намерение. Работата е там, че преди правото трябва да се смени манталитетът. А в главите на по-голямата част от българските политици той все още е по-близо до грузинския, отколкото до европейския.