Мъртво време

Иван Гарелов

Може пък и да е вярно, че за България влизането в Европейския съюз и в конкурса за песен на Евровизия са еднакво значими събития. Поне за управляващата БСП, ако съдим по сходния начин, по който тя ги третира. Червените се включиха активно в конкурса за българска песен, спонсорира брейкаджийската банда и успя да я наложи като победител.

Всички отбелязаха, че певицата пее фалшиво, но това не охлади ентусиазма на продуцентите от „Позитано”. За тях бе важно, че са победили, че са се наложили и Кирил Добрев не скриваше ентусиазма си. Що се отнася до певицата, смятаха продуцентите, ще успее да се научи. Пък и нали е много красива. Ето така „червените” се впуснаха в авантюрата на шоу бизнеса, като разчитаха да си направят и реклама. За БСП бе по-важно да се наложи във вътрешен план, пък навън да става каквото ще.

Що се отнася до ЕС, за пореден път чакаме доклад на Европейската комисия. По всяка вероятност - остро критичен доклад, който ще каже, че българското правителство не се бори с престъпността и корупцията и злоупотребява с парите на европейските данъкоплатци. На България по всяка вероятност ще бъдат наложени финансови санкции чрез орязване на еврофондовете. Смята се, че ако тонът на доклада е достатъчно остър, това може да разклати правителството. Сега всички са се вторачили в датата, когато се очаква докладът, и тръпнат, примрели от паника и страх. Никой нищо не предприема. Всякакви планове се отлагат под предлога „да видим какво пише в доклада”. Мъртво време. След като прескочи трапа с кризата в МВР и вота на недоверие и след като направи минималистични промени в състава си, кабинетът се е заел единствено... с какво? С това да прави добро впечатление у нас, разбира се. Както и с конкурса на Евровизия. По-важно е да се наложи във вътрешен план, пък навънка – майната му.

По покана на премиера Станишев в страната ни гостуват двама експерти по борбата с корупцията. Американци. Не знам дали ще ни научат на нещо полезно. Засега те се отблагодаряват на своя домакин като ръсят възторжени интервюта в централните медии. Според Рейчъл Ернфелд „Българите трябва да имат куража на своя премиер”. Следва изброяване на качествата на премиера домакин: ”далновидност,отдаденост, разбиране на трудностите”, за да завърши с обобщението, че българските политици ще се справят с корупцията, ”ако всички политици в България са като вашия премиер”. Според другия експерт, Кристофър Бреъм, Станишев има и волята, и ресурса за реформите. Той е „изключително целенасочена личност, смел е и подхожда към проблемите по много положителен начин”. Откровенията на двамата експерти се радват на такъв прием от българските медии, че е очевидна намесата на пресцентъра на Министерския съвет или на личния пиар на премиера. Какво ще ни помогнат хвалбите на двамата експерти във връзка с онзи доклад, на мен не ми е ясно. Като пееш фалшиво, както и да те разкрасяват, все няма да се класираш за финала.

Напоследък управляващите вместо да правят политика се залъгват да правят пропаганда, реклама или пиар, наречи ги както искаш. На сцената се появи една нова мистична (не митична, а мистична) фигура – политологът Стефан Гамизов. Никой не знае откъде се появи, но той демонстративно спира с лъскава кола пред Министерския съвет, „оставя се” да го снимат, бави се вътре в сградата достатъчно дълго време, след което раздава интервюта от позицията на последна инстанция. Според него премиерът Станишев е изразител на демократичното крило на българските политици, а в недемократичното са се струпали президентът Първанов, кметът Бойко Борисов, целокупната „Атака”. Най-голямото достойнство на Станишев било, че не краде и е „първият премиер, незабъркан с корупционни скандали”. След като изброява колко много и силни врагове има младият премиер, новоизлюпеният политолог пророкува, че около предстоящите парламентарни избори ще станем свидетели на политически убийства. Нещо познато има в цялата тази история. Когато едно правителство е в криза, около премиера се появяват сомоотвержени съветници, които се наемат да „оправят” общественото мнение. И така го”оправят”, че кабинетите си отиват скоропостижно. Спомнете си за Филип Димитров, за Жан Виденов...

...Мъртво време. Чакаме да дойде белята, пък тогава ще решаваме какво да правим. Дотогава – малко имитация на дейност, малко хитринки и много, много пропаганда.