За Де Гол, за сиренето и за народите

Димитър Бежански, в. "Монитор"

Миналата седмица мина под знака на две големи трагедии - резултатите от матурата по български език и литература и отрязването на ЦСКА от шампионската лига.

Ама като казвам "трагедии", изобщо не се шегувам, Бога ми! Майките и татковците на многообичните ни зрелостници, които по-рано се бориха срещу матурите и организираха антиматуритетни комитети, сега пък започнаха да заплашват със съд учители, квестори, просветното министерство и наследниците на писателя Йовков поради факта, че героят му се казва хем Мустафа, хем Шибил. Предполагам, че съдебни дела ще бъдат заведени и след като излязат резултатите от изпита по физика. Щото там пък има такива физически законооткриватели, дето се казват хем Бойл, хем Мариот и хем Гей, хем Люсак.

Разбирам родителските мъки и неволи. Но все пак се чудя - не е ли по-разумно мама и тате вместо да съдят тоя и оня, да обършат два-три шамара на наследника си заради това, че не се е подготвил за тест, който може да затрудни само откровен дебил с две гипсирани ръце!

Но страстите са си страсти. Отприщят ли се - не можеш да ги спреш.

Какъвто е и случаят с ЦСКА. Феновете настояват за намеса на държавата (имало било възможност дълговете на клуба да бъдат опростени???!!!), заплашват с гражданско неподчинение, а моят приятел поетът Румен Леонидов в едно телевизионно предаване съвсем сериозно изрази опасенията си от избухване на гражданска война.

Румен обикновено говори твърде емоционално, но в случая думите му бяха премислени. Опасност от окървавяване на протестите наистина има. Всички сме виждали какви изроди се подвизават из футболните агитки. И можем да си представим какво може да се случи, когато едно неизброимо стадо от подобни хуманоиди блокира пространството между президентството, Министерския съвет и парламента.

Мимоходом ще спомена, че в нощта на петък срещу събота бе подпалена тапицерска работилница на улица "Цар Иван-Асен" в столицата. Нищо не намеквам, но работилницата се намира в непосредствена близост до централата на Футболния съюз.

Няма разумно мислещ българин, който поне веднъж да не се е запитал що за народ сме ние и защо сме такива?!

И наистина...

Цените на тока се вдигат едва ли не всеки понеделник. Ние мълчим.

Държавата я оглозгаха така, че заприлича на рибешки скелет. Ние мълчим.

Бетонираха ни морето. Ние мълчим.

Бетонираха ни планините. Ние мълчим.

С една средна пенсия не може да се плати и половин депутатски обед. Ние мълчим.

Бандитите се разхождат свободно, а народът живее зад решетки. Ние мълчим.

Митниците са разграден двор, полицаите се побратимяват с мутрите, съдиите - глухи, министрите - неадекватни и депутатите - нагли, но ние пак мълчим.

Обаче... Обаче, когато детенцето ни хубаво, пиленцето ни любаво получи двойка (при това - заслужена!) на матурата...

Когато на любимия ни отбор не дадат (при това - заслужено!) лиценз...

Тогава... О, тогава кипва буйната ни южняшка кръв, тогава се разтупква юнашкото ни сърце и тогава (както се изрази преди дни небезизвестният предводител на цесекарската агитка Димитър Ангелов-Дучето) жална им майка и на президент, и на премиер, и на парламент!

Що така бе, хора?!

Разправят, че някога големият френски политик Шарл де Гол бил рекъл, че трудно се управлява народ, който познава над сто вида сирене.

Аз пък ще ви река, че много лесно се управлява народ, който излиза от летаргията си само по повод на гимназиални матури и на футболни първенства!