Продават се гласове. Какво става когато цената им падне много?

Когато цената на гласовете падне много, тези, които ги продават ще разберат, че са загубили най-важното, което имат - личността и човешкото си достойнство. От тук до болшевизацията и политическото оскотяване крачката е само една.

Година преди парламентарни избори политическият терен изглежда толкова кален, че е напълно възможно те да се превърнат в политически фарс, Той може да стане поредната стъпка, която отблъсква активните социални съсловия от това, да участват в политиката. Защо казвам това?

Защото правим избори в условията на пълно недоверие. Медиите не вярват на политиците, че не ги лъжат, гражданите не вярват на медиите, че са обективни, а политиците не вярват на никого и не представляват никого. На отминалите местни избори, заплащането на гласовете стана "обичайна практика", която за съжаление много хора възприемат с удоволствие. Логиката им е проста - "Политиците са крадливи, аз не вярвам на никого и не подкрепям нито една партия. Затова, ако някой иска да гласувам за него, да ми даде пари!". Тази логика е по-лоша за морала на едно общество, дори от войната, която де юре слага край на политическия процес.

Войните обаче свършват и след тях отново има политика. Купуването на съвест и превръщането на политиката в търговия на гласове обаче няма край. Когато вземеш пари за гласа си ти се отказваш от гражданските си права, не ги упражняваш. А когато политикът е купил гласа ти, единственото смислено нещо, което трябва да направи след това е да го продаде за повече пари. Това е безжалостната икономическа логика, от която никой не може да избяга.

Затова нека тези, които продават гласа си да не се изненадват, че някой после го е препродал два или три пъти по-скъпо. Нека хората не се изненадват и от това, че ако днес "цената на един глас" достига 300 - 400 лв., то след година тя ще е по-ниска. Защото всеки иска да плаща по-малко. И "инвеститорите в гласове" не правят изключение.

Всъщност тук виждам единствената добра страна на купуването на гласове. Скоро "пазарната цена" на вота ще падне толкова, че продаващите ще се чувстват унизени от купуващите.

Когато не си ценен?

Гласа си продават предимно едни, необразовани хора, които нямат много шансове в живота. Понякога и студенти, нещо което не бих искал да коментирам. Трябва да си зададем въпроса "Какво става тогава, когато цената на гласа този, който няма почти нищо спадне драстично?". Отговорът е прост - тогава съответният човек разбира, че не струва нищо и че личността и избора му са евтини. Това е тежък удар по достойнството дори на най-необразования и най-неук човек. Защото дори той има достойнство.

Всеки, който иска да купува гласове ще има нужда от значителен бюджет за идващите парламентарни избори. Колкото и пари да имат купувачите на политическа съвест обаче, те няма да са в състояние да плащат по 200 лв. на глас. Така още след година хората ще разберат, че съвестта им е евтина. Защото са започнали да я продават твърде често.

Има само един начин цената на съвестта и на избора да се качи. Като не ги продаваш!