Първанов оцапа мистър Клийн

Когато премиерът и президентът се опровергават взаимно, имаме новина. Не че между двамата прехвърчат искри за пръв път. Но сега Георги Първанов, по-ясно от всякога, духна в жаравата с думите: „ Премиерът прави сериозна грешка, като назначава свои съветници в бордове”. В ролята на пещта е печената за такива цели трибуна в. „Труд”, а на огняря, омацаната с всякакви сажди-Валерия Велева.

Значи премиерът Станишев, когото Първанов дори не назовава поименно ( нещо като „онзи”), прави не просто грешка, а „сериозна” такава. Как Ви звучи?

Това е случаят, в който президентът ни не лъже. Явно си казва, каквото мисли. Обаче поставя конкурента си за влияние в партията и управлението на държавата именно в положението на лъжец. Защото само преди броени дни г-н Станишев сметна за необходимо да обяви публично, че нямал проблем с президента и опитите да му припишат каквото и да било в това отношение били обречени на провал. А пък преди половин година, пак в „ Труд” , четем как министър-председателят развързва по своя инициатива чепикът, който явно го стяга. За целта употребява предоставената му възможност да разкаже как като си седял в пиано бара по време на посещението на Владимир Путин при него дошъл министърът на културата Стефан Данаилов и му предложил да „помага” за оправяне на отношенията с президента Първанов, защото се говорело, че имало някакъв проблем между двамата. На което Станишев казал: „Глупости…Ние с президента седим на една маса, работим заедно и има куп причини, заради които няма как да се случи това, което стана между Иван Костов и Петър Стоянов”.

Ако се върнем още малко назад, без да издребняваме за нюансите, в рамките на само една година имаше още поне два явни сблъсъка между двамата. Единият по повод отстраняването на Румен Овчаров от властовия пост, което президентът нарече „закъсняла реакция” и вторият, когато закъснялата реакция на Първанов по повод невиждания скандал в МВР, свързана с дебелата лъжа за президентската „неосведоменост” по въпроса, изобличи държавния глава като пристрастен крепител на статуквото в силовото ведомство, начело с приближения му министър Румен Петков.

Репликата на Първанов за „сериозната грешка” на премиера е всъщност избухване, но контролирано като взрив, който преследва прокарването на неговата линия-като в пролетарското стихотворение : „…път ще се прокарва тука, път в светли бъднини”. Защото президентът ни час по час ползва медийните си рупори да ни уверява, че нямало да прави партия, че комитите от разните комитетски завери не били свързани с него. Но кой ли му вярва? Веднъж стомна за вода, когато трябваше да се гаси пожара на позора с поведението му около човешката клада край Карнобат, втори път студена вода върху собствения му имидж с увъртането около оставката на Румен Петков ( за мезонети да не говорим, там никой така и не посмя да копне, че да не се самозакопае), и резултатът е, че президентът си подля вода трайно и необратимо.

Да обявиш за грешник посочения от теб за министър-председател, при това по толкова болезнената тема за бордовете ( което се разшифрова като личен упрек за нагазване в корупцията на самия мистър Клийн), е далеч по-остра форма на разрив между двамата побратими с еднакви корени в отглеждане на златната ябълка на властта, отколкото беше възгласът на президента Стоянов „ Иване, кажи си!”.

Остава да видим дали уличеният в лъжа, по отношение на прекрасните си отношения с президента, Сергей Станишев, ще реагира. Защото той може и да се седи на една маса с Първанов ( където най-често се гудят приближените на президента босове на днешната олигархия), но е вече съвсем видно какво се случва под масата-ритане по кокалчетата. А чифтокопитните ритници, предполага се, трябва да са болезнени. Поне такава е заявката на самия Станишев. В споменатото по-горе януарско интервю той се заканва на вразите по следния начин: „ Аз съм зодия Телец. Те (!) са доста упорити в постигането на целите, които си поставят. Не бих пожелал на никого да ме види в момент, когато избухвам, защото тогава става тежко”.

Не знам за телците, но за вола, когато рие, на гърба.. ни пада. Нашенските Белчо и Сивушка , отгледани в един обор…пардон, отбор ( справка Джордж Оруел и неговата животинска ферма) , най-вероятно ще продължават да си орат. Всеки в собствената бразда на ползу клану.

Това е нашата прокопсия.

Нищо чудно тя да провокира нов възглас: „дий, Волен, дий”!

Впрочем оцапаният от президента министър-председател Сергей Станишев, наречен от американския президент Джордж Буш “мистър Клийн”, заминава за Вашингтон. Каква чудна родна цапаница!