Когато обичат родината си, но не харесват държавата

Дневник

От 2 юни по телевизиите тече неспирна реклама на Jobs.bg под наслов "България - добро място за работа". В различни клипове висши служители на престижни компании са мобилизирани да съобщават за своята причина да останат в България.

Само един представя сервитьорка от известна верига за бързо хранене. Страницата на Jobs.bg (разработена с финансовата подкрепа на Европейската комисия) посочва, че кампанията е съвместен проект с Министерството на труда и социалната политика. Това според сайта представлява обществена дискусия.

Дни след старта на кампанията кабинетът прие и Национална стратегия по миграция и интеграция за 2008 - 2015 г. и годишен план за 2008 г. (За сравнение - в абсолютно същите "жанрове" са и борбата с организираната престъпност и корупцията, както и всички така и неслучили се в публичния сектор реформи.)

Първата цел за тази година е да се привлекат български граждани и чужденци с български произход, които трайно да се установят или да се заселят в България.

Кампанията "България - добро място за работа" със сигурност ще залегне в отчета. На нейната страница са поместени въпроси към посетителите й за мотивите им да останат в страната. Какво отговарят те не е известно, защото резултатите от "проучването" не се публикуват.

Какво предлага България?

Един бегъл поглед в страницата на Jobs.bg от последните дни показва, че в обявите за София, където по правило се търсят най-много кадри, фигурират 9 позиции от висше управленско ниво, което е и обясним мотив за оставане.

Минимален брой са и обявените стажантски места - най-често в туризма и предимно за администратори в хотели, следвани от консултант-продавачи. Има и 11 места в банковия сектор.

На ниво експерти са обявени 62 места за фармацевтичния сектор - стоковеди, търговски представители и дилъри на фармацевтични продукти, магистри в аптеки. В другите браншове картината не е по-различна. Посочени са и 3 места за гранични полицаи с всички блага на държавния служител.

За повечето позиции се изисква отлична чуждоезикова подготовка, като с предимство се ползва английският, компютърната грамотност и комуникативни умения.

За малко позиции са обявени заплати, но като предимство се посочва работа в млад, динамичен екип (за полицаите на първо място е работа в полза на обществото). Обявите за IT специалистите са 1155 с условието за fluent английски.

По ирония на съдбата обаче тъкмо за София, на която кампанията "България - добро място за работа" трябва да разчита най-много за успеха си, излезе обезкуражаващо обстоятелство - глобално проучване на международната компания "Мърсър" в 200 страни обяви града за най-лошото място за живеене сред столиците на ЕС.

А този резултат доста кореспондира пряко и с почти единното мнение във форумите на българите от чужбина - те биха се върнали не само когато заплатите тук се доближат до печеленото от тях в чужбина, но и когато държавата стане нормална.

И какво правят другите

Рекламата по принцип не е лесна работа в условията на конкуренция, но когато трябва да рекламираш нещо, което и през лъскавия целофан изглежда не особено привлекателно, това изисква висш пилотаж.

Със сигурност средствата за кампанията няма да са малко, проблемът е, че отсега изглежда като поредната патриотична - т.е. куха и голословно пропагандна, така че накрая от пушилката да остане единственият въпрос: къде отидоха парите на данъкоплатците. Иначе с тези пари могат да се направят много неща, но ги правят други държави и други правителстнва.

Неотдавна в София Центърът за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания бе поканил на конференция по темата за миграцията в Югоизточна Европа независими български и чужди експерти.

И ако организаторите на кампанията бяха чули дори и част от онова, което се говореше там, може би щяха да се засрамят, колкото и невероятно да е подобно допускане.

Дори и Албания още от 2004 г. има своя стратегия по въпросите на миграцията.

Да не говорим за Словения, Хърватия и Унгария, където вече съотношението между емиграция и имиграция става все по-благоприятно.

Доц. д-р Анна Кръстева от НБУ посочи редица програми с обещаващи резултати.

Една от тях е създаването на т. нар. centers of excellence - на водещи учени се дава възможност да създадат в родината си научни звена с кадри по свой избор, често докторанти и съвсем млади изследователи.

Само две години след изграждането на такъв център в Хърватия например екипът е направил важно откритие в биологията. Друга програма дава възможност на установени в чужбина изследователи да се върнат за известен период и да работят по проекти.

(У нас тези хора дори когато сами предлагат помощта си, не получават и формален отговор от полубоговете в коридорите на властта - виж отвореното писмо на читателската страница на "Дневник" в броя от сряда).

Двупосочен билет за България

България е неизменно в челните страни по брой на студенти, които всяка година отиват да учат в чужбина - на второ място след Албания.

Заедно с Румъния държим първо място по броя на студентите в САЩ - всяка година зад океана отиват да учат по по 3000- 4000, съобщи проф. д-р Андреас Браинбауер от Приложния университет във Виена. Над 83% от всички защитили докторати от този регион са избрали да живеят постоянно в САЩ след дипломирането си.

За т.нар. учени-звезди САЩ отново са дестинация №1 - 80-90% от всички от Централна и Югоизточна Европа предпочитат да се преселят и да работят в Америка.

Напълно немислимо е тези хора да се върнат само за да послужат за пропагандна патерица на която и да е власт. А друго към момента не им се предлага, ситуацията в научния сектор не се нуждае от коментар.

Най-важното обаче е преобръщането на перспективата: да не се мисли за "изтичане и връщане на мозъци", а за циркулация на висококвалифицирани кадри в европейските мрежи на знанието.

Нашата страна печели и когато водещи български експерти заемат позиции в международни институции, компании, организации. Но до всичко това нашите управляващи дори и мислено не са се докоснали.

Нисък хоризонт

Хоризонтът на приоритетите им по тези проблеми стига до привличането на хора от български малцинствени общности в други държави, които трайно да се установят тук. И от години на първо място се споменават бесарабските българи.

Очакването за масовото им преселване е, меко казано, несериозно - едно са библейските сюжети, друго са сложните житейските обстоятелства около подобен избор.

В българската стратегия няма акцент върху привличането на по-образовани и икономически по-активни имигранти, от които държавата би спечелила много по-осезаемо.

Според изследванията на доц. Кръстева имигрантът у нас е по-млад, по-образован, икономически по-активен и пазарно по-ориентиран от средния българин. Дори и ограничен за страна като нашата, избор все пак има - специалисти от държави с динамичен икономически ръст, но с липса на жизнено пространство или с по-лошо икономическо положение.

Но въпросът защо да изберат точно България няма да се реши само с рекламни кампании.

Един впечатляващ исторически пример дава поле за размисъл - когато през ХV век започват гоненията на евреите, Османската империя отваря границите си за тях. Едва една трета от тях обаче приемат поканата, защото в Османската империя нямало частна собственост.

В България днес в по-голямата си част собствеността е неясна, а правилата, по които се успява, са още по-мътни. Преуспели са онези страни, в които се преуспява по простичкия модел на ясните правила за всички плюс образование.

Това имат предвид и емигрантите, казвайки, че ще се върнат в България, когато стане нормална държава.