Кой как спира инфлацията

Александър Божков

Ръководителите на страните-членки на Европейския съюз се събраха и спешно обсъдиха проблема с непрекъснато покачващите се цени на храните, тока и горивата.

Забележителното беше, че не най-бедните, а тъкмо най-богатите от тях направиха съвсем конкретни предложения, свързани с промени в данъчното облагане, акцизите, вносните мита, подпомагането на най-бедните слоеве на населението, борбата срещу спекулативното повишаване на някои цени и други мерки.

Всичките им предложения са прицелени към това  да облекчат положението на гражданите на Европа възможно най-бързо, но също така и да имат дълготраен ефект, защото, както вече стана ясно, не се очаква скорошно поевтиняване.

България е страната в Европа, в която хората имат най-ниски доходи. България е страната в Европа с втората по големина инфлация за последната година. България е страната в Европа с вероятно най-лошото съотношение на износа към вноса. България е страната в Европа с най-малко инвестиции в иновации, високотехнологични производства и други подобни, осигуряващи висока добавена стойност и устойчив ръст на доходите на хората.

Изброявам тези негативни факти, не за да оплаквам днешната ни действителност, а тъкмо обратното, за да покажа, че каквото и да се пипне у нас в правилната посока на икономическата политика, ще може да донесе бързи резултати, ще може да предотврати по-нататъшно обедняване, забавяне на растежа, увеличаване на инфлацията и други апокалиптични неща.

Нека да се опитаме сега да очертаем няколко от най-очевидните бездействия на държавата, които ни пречат да забогатеем и да се преборим с инфлацията.

1.    Туризъм – Към момента природните дадености и културно-историческите възможности на България се използуват крайно хаотично и неефективно.

Намаляват приходите от чужди туристи, а българските предпочитат все по-често да почиват някъде навън, като изнасят генериран у нас доход и подпомагат развитието на конкурентните ни съседни туристически страни.

В замяна на това пък държавата не е изработила цялостна стратегия за развитие на сектора, не спира унищожаването на природните ни прелести, не инвестира в обучение на туристически кадри, не улеснява процедурите по концесионирането на плажове, яхтени пристанища, ски-писти и други публични обекти и услуги, затруднява издаването на визи на туристите извън Европейския съюз, не успява (или не иска) да се пребори с престъпността, проституцията и прането на пари в курортите ...

Затова туризмът не се очертава като възможност за бързо увеличаване на доходите на българина.

2.    Търговия – След карикатурните опити на Петър Димитров да се бори със спекулата, като контролира тотално цените на дребно, темата някак изчезна от дневния ред на правителството.

Никой не се сеща, че там, във властта, има едно учреждение, наречено Комисия за защита на конкуренцията, и друго животно, наречено Комисия за защита на потребителите. (Дори имаме и еврокомисар по защитата на потребителите в лицето на г-жа Кунева.)

Какво точно са извършили тези две Комисии напоследък, или, по-точно,  какъв финансов, човешки, административен и законов ресурс им е осигурила държавата, за да бъдат ефективни в борбата срещу изкуственото напомпване на инфлацията, срещу създаването на скрити или явни картели, срещу нелоялната конкуренция на сивата икономика?

Нищо не са свършили, дори повечето хора не са им чували имената... Затова търговците необезпокоявани продължават да надуват инфлацията.

3.    Енергетика – Някой ден, когато ще съм съвсем побелял и остарял, може би ще започе строежът на АЕЦ „Белене”. Възможно е дори, преди децата ни да остареят, да премине през България и Южният поток.

Междувременно двама държавни монополисти, в лицето на НЕК и „Булгаргаз”, и трима частни монополисти електроразпределители продължават да определят цените на енергията за всички български граждани с единствената цел да си гарантират максимални печалби.

Срещу тях държавата е изправила самотната и патетична фигура на един Шушулов, който има задачата да се прави на сърдит, докато безропотно удовлетворява печалбарските амбиции на енергийната мафия.

Сравнете само броя на служителите и статута на Агенцията за енергийна ефективност с броя на служителите и влиянието на НЕК и веднага ще ви стане ясно защо цените на енергията у нас няма как да подпомогнат намаляването на инфлацията.

4.    Здравеопазване – Всяка година съответният министър иска по-голям дял от бюджета за този важен отрасъл. Междувременно единствената и непрежалима Национална здравна каса десет години не намира време и сили да си направи поне една информационна система, за да се вижда къде отиват парите от здравните ни вноски.

Към тези вноски (планират още да ги увелечават), всички ние добаваяме огромни лични разходи за регламентирани и нерегламентирани плащания за всяка болнична услуга, а цените на лекарствата ни, диктувани (и тук!) от няколко монополисти вносители и местни производители, са почти най-високите в Европа.

Така здравеопазването може и да не ни лекува, но ни гарантира все по-малко пари в джоба.

5.    Земеделие – Опитайте се да си припомните каква е българската държавана политика в областта на земеделието. По-добре не се опитвайте. Няма такава. А именно цените на земеделските продукти растат най-бързо. Как да помогне държавата да не растат цените, като не знае откъде изобщо да започне?

Можем да изброим и шесто, и седмо, чак до десето и дванадесето. Оставям на интелигентостта на читателя да очертае въздействието на лошото образование, неадекватната полиция, средновековната прокуратура, отсъстващата модерна пътна инфраструктура, корумпираната армейско-имотна върхушка и всички други бездействия на държавата ни, върху бързото покачване на инфлацията.

Саркози предлага да се намали ДДС върху горивата, Берлускони вдига данъците на свръхпечелившите петролни компании, Барозу предлага рязко увеличаване на инвестициите в енергоспестяващи технологии, Гузенбауер планира специални мерки срещу спекулата в търговията...

Не знам, обаче, дали на Станишев му  е останало време да започне да планира да свърши нещо, каквото и да е то.