Изборите като политическа порнография

Венелина Попова

Големият шум около изборите в Сандански и Казанлък постепенно утихва и ще потъне в лятната омара, в мириса на море и в прохладата на планините. По същия начин ще отшуми, още преди да се е състояла дискусията за политическата система у нас. Анамнезата е ясна за всички: раково заболяване в надпреднал стадий с множество метастази. Лечението? То е в ръцете на гражданите. Само силният натиск от страна на обществото и отказа му да участва в корумпирането на системата, може да спре пълния разпад на доверието в демокрацията и нейните принципи, към което се стреми мафията и нейните политически покровители.

Какво друго, освен политическа порнография, е прелъстителната игра, която устройват на избирателите, тези, които искат да бъдат избрани във властта-местна и централна? В нея въвличат с различни изкушения маргиналните слоеве от населението, но и дезинтегрираните от политическото, онези, на които им е все едно кой ги купува и кой утре ще им свали пет кожи от гърба.

Туморът обхваща целия организъм. Първоначалното кешово раздаване на двайсетолевки и то предимно в ромските гета, вече съвсем не е единственият начин за опорочаване на вота. Новите начини бяха измислени от корпоративния капитал, който реши да атакува директно властта, вместо да я купува. Така след изборите в Казанлък могат да бъдат разчетени схеми, които ще бъдат употребени най-вероятно и с много по-голям размах на парламентарните избори догодина. Днес бяха използвани т. нар. граждански листи за общински съветници, утре бизнесът ще си издигне мажоритарни кандидати за народни представители и търговците ще влязат в законодателния „храм”.

Този политически стил развращава нравите и затвърждава убеждението, че всичко на този свят може да бъде купено. Този стил разлага демокрацията и все повече латиноамериканизира страната ни, но среща, уви, съвсем слабата съпротива на шепа политици и граждани. Високите порти имитират желание за промяна на модела с една единствена цел-да се отворят по-широки възможности за участието на корпоративния капитал в законотворчеството и властта. Сегашният политически „елит” на България не иска промяна на системата. Тя му е удобна като мека ръкавица и го пази от прищевките на плебса.

Дискусия за промяна на системата е необходима, безспорно. Но не само в рамките на институциите, а в гражданския сектор. Крайно време е да си отвоюваме от мафията правото на глас по най-важните за живота и бъдещето ни въпроси. Референдумът не е панацея, но е все пак най-демократичният начин за проверка на едно важно за нацията решение.

Срещу допитването до народа се съпротивлява цялата върхушка. Първо, защото го презира. Второ, защото се страхува от гнева му. Трето, защото знае, че колкото и да омъглява съзнанието му с чалга и алкохол, винаги има кой да го разбуди. Време е.