Граждани на Западен Берлин се събират пред Берлинската стена на 11 ноември 1989 г., когато част от стената е съборена – събитие, последвало серията от понеделнични демонстрации в Лайпциг. (Gerrard Malie/AFP/Getty Inages)

Отзвук от лайпцигския призив за свобода

"Понеделничните демонстрации" може да са неизвестни на някои хора, но лидерите на Китайската комунистическа партия (ККП) не са сред тях. Именно спомените им за тези дни на 1989 г. могат да обяснят организираните нападения в Ню Йорк, опитващи се да сложат край на кампанията за отказване от ККП.

Историята е пълна с иронични ситуации. По начин, напомнящ диалектиката в позабравената вече комунистическа теория, нюйоркските нападения донесоха по-скоро популярност на кампанията за оттегляне от ККП, отколкото да я потушат.    

През 80-те години Николаевата църква в Лайпциг в тогавашна Източна Германия, или Германската демократична република (ГДР), провеждаше традиционно всеки понеделник молитви за мир. Но през 1989 г. нарастващите протести около изборите и ограниченията за пътуване накараха все повече хора да се събират там. На 4 септември тези събирания се превърнаха в това, което по-късно ще стане известно като "понеделнични демонстрации".
 
Всеки понеделник хората се събираха мирно в Николаевата църква и повтаряха "Wir sind das Volk!" ("Ние сме народът!").

Народът търсеше своите права – нищо повече.

Демонстрациите бяха винаги мирни и демонстрантите полагаха усилия да няма прояви на насилие, въпреки че полицията наобикаляше масите и се опитваше да ги разгони.    

Много смятат този напълно мирен характер на събиранията за основната причина полицията да не използва насилие за разпръскване на демонстрациите.

Трябва да се отбележи също така смелостта на хората, имайки предвид факта, че само три месеца преди това комунистическата партия в Китай използва военна сила в подобна ситуация, нареждайки на танковете да тръгнат срещу мирно демонстриращите за демокрация студенти на пл. Тянанмън в Пекин.     

В Лайпциг всяка успешна демонстрация водеше до следваща такава, до присъединяването на все повече хора. В понеделник, на 2 октомври, имаше 20 000 демонстранти; следващият понеделник те бяха вече 70 000; на 16 октомври цифрата достигна 150 000 души, а на 23 октомври 300 000 души участваха в демонстрацията срещу комунистическия режим на ГДР.

Междувременно, по примера на Лайпциг, подобни демонстрации започнаха да се организират и в други градове на Източна Германия – Хале, Шверин и Източен Берлин.

На 9 ноември падна Берлинската стена. През 1991 г. се разпадна страната-лидер на комунистическия блок в Европа – Съветския съюз (чието ядро бе днешна Русия, бел. ред.), а Елцин забрани Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС).

Лайпциг, град с 500 000 жители, се превърна в инициатор на мирната промяна в ГДР, с отправна точка Николаевата църква. Желанието за свобода в сърцата на хората се оказа по-силно от апарата на комунистическата партия.

Историята обяснява насилието на Тянанмън през 1989 г.: ККП искаше да спре в Китай трансформиращата вече Източна Европа мирна вълна за човешки права.       

Днес, през 2008 г., ККП е изправена пред същия страх – хората ще се събудят и ще поискат да се освободят от партията.  

Този път страховете на ККП са засилени от ставащите напоследък събития, като изложените на показ корупция и некомпетентност на партията след земетресението в Сичуан. Провалът на партията да предупреди хората за направените от сеизмолозите прогнози, заедно с неизвинимото лошо строителство на училища и други сгради, срутили се напълно при земетресението, доведоха да безпричинната смърт на десетки хиляди хора.   

Поради същия този страх ККП организира банди, които се опитват да сплашват хора и да затворят един от Центровете за напускане на ККП, намиращ се в китайския квартал Флашинг в Ню Йорк.   

ККП заложи на картата да затвори устата на своите критици в сърцето на водещата в света демокрация, която ако се окажеше печеливша, трябваше да бъде разиграна и в други части на света.

Но както преди почти 20 години нещо необикновено се случи в Лайпциг, така днес нещо забележително става в Ню Йорк.     

В Лайпциг хората от Николаевата църква се опряха на силата на своите духовни убеждения, за да призоват за понеделничните молитви, и след това продължиха с тези демонстрации дори под натиска на комунистическата партия.   

Във Флашинг духовната сила помогна на практикуващите Фалун Гонг да устоят на нападенията на организираните от ККП банди. Вместо очаквания страх, практикуващите обясняват търпеливо на своите нападатели за престъпленията на ККП, като много от изпратените от партията кавгаджии вече се отказаха от мръсната си и не-лошо платена работа.   

Междувременно, значително количество жители от съседните на Флашинг квартали, първоначално стоящи настрана от тази борба, виждайки сега яркия контраст между мирното и достойно поведение на практикуващите Фалун Гонг и грозното, насилствено държане на подстрекаваните от ККП банди, започват да заемат позиция и да подкрепят практикуващите.  

Тридесет и девет милиона китайци са се отказали от ККП през последните четири години, но Флашинг бе първият опит извън Китай да се спре движението за отказване от ККП, и той бе напълно неуспешен. А очите на китайците по света са вперени там.   

Точно както в Лайпциг, стремежът за свобода е заразителен. Точно както духът на понеделничните демонстрации се разнесе по цяла ГДР, така духът на Флашинг ще започне да се разпространява сред китайското население по света, в крайна сметка пробивайки си път и към Китай.    

Циничният опит да се заглуши гласа на призоваващите за край на ККП, ще произведе обратния ефект. Както случаят с лайпцигския призив "Ние сме народът!", скоро дълго подтисканият глас на китайския народ ще отекне и в Пекин.