Господин долар

Йордан МИТЕВ

Така наречената идеологическа борба при комунизма, която на хартия не допускаше никакви отклонения от идеалите, включваше и валутата на “жандарма на световния империализъм”, САЩ, долара. Правеше ми впечатление, че за управляващите бяха равнозначно неприемливи и поскъпването, и поевтиняването му. Казано на шега, апокалипсисът, свършекът на света, щеше да настъпи заради немирния долар, който ту се изстрелваше нагоре, ту се устремяваше към бездните. Един сталинист ми обясни още преди половин век същината на проблема с американската валута: “Тръгнали да ми завоюват света?!? А стабилна валута нямат.”

Презрението на комунистите към “зелените гущери” не бе толкова искрено, тъй като в началото почти тайно, а преди сгромолясването съвсем явно всичко живо бе впрегнато в добиване на “валута по второ направление”. Задачата бе почти нерешима, защото некачествената продукция щеше да се изнася за социалистическия лагер и в най-добрия случай (след рекламации, отбив от цената и пр.) щеше да донесе “валута от първо направление”. За комунисти и фашисти обаче нерешими задачи няма. Изходът бе потърсен и намерен в изпращането на хиляди работници в арабските страни, в контролирания туризъм и валутните магазини (корекомите).

Ако смеех да попитам как ще построим социализма, след като строителите ни отиват на работа освен в Коми и в либийските пустини, факторите ми отвръщаха, че нищо не разбирам и по очите им четях, че в по-сурови времена за подобно питане щях да отида в Белене. Туризмът при социализма отвори на мнозина очите, че сме толкова бедни, че и най-нищите в Западна Европа - спрямо нас - са богаташи. Най-разлагащият пример бяха обаче корекомите. В тях бяха изложени почти същите стоки, но с безупречно качество, отделно, че имаше уникати (уиски, дънки, магнето- и касетофони), “а тез витрини са отрупани с безброй жадувани неща”.

И почти всички тутакси осъзнаха същината на “малката” и “голямата” правда, която на финансов език значеше, че презреният долар има 2 курса: единият е на БНБ, разбира се, постоянен, твърд, непроменим, и вторият - за корекома, който зависеше от това колко си натясно: ако щеше да носиш на доктора уиски за раждане на детето си, никой не знаеш къде и за колко ще набавиш зелените гущери.

На ул. “Раковски” почти на ъгъла срещу Първа градска болница, имаше разкошен валутен магазин, който след всяко зареждане, още преди да отвори врати на другия ден, осъмваше обран до шушка. Милицията имаше задача от най-високо място да залови злосторниците, но не се справяше и малцината посветени в тази битка “на тихия фронт”, при която в крайна сметка местата бяха разменени - органите на реда бранеха империалистите, а крадците воюваха за народна правда - правеха залагания, кога ще бъдат заловени. Когато ги хванаха, се оказа, че ползвали кола с отличителни номера на ЦК на БКП и тарторът им е шофьорчето на главния редактор на в. “Отечествен фронт”, който тутакси предаде съобщниците си, като стана “прокурорски свидетел”.

Идеолозите имаха безчет главоболия с валутните планове на страната. Можеше ли да се допусне населението до магазините? Макар че няма пари? Дори, ако има закупени на черно зелени гущери? Или само онази негова част (работилите в чужбина), която разполага със съответните документи? Не бяха ли те за пазаруване за чужденците?

И един от тях, чието име навярно ще остане неизвестно за историята, защото “никой не е пророк в родината си”, изнамери решението, с което и вълкът остана сит и агнето - цяло: пред всеки кореком се появи по един виетнамец, продаден от собствената си страна, на хиляди километри от нея, който в свободното си време стърчеше пред входа на магазина, вземаше поръчката (за цигари, водка и пр.), влизаше (нямаше нужда да показва паспорт, защото ликът му бе паспорт!), пазаруваше, удържаше си нищожната комисиона за сделката и вежливо се сбогуваше. Забележителното е, че решението не струваше и пет пари на държавата: виетнамците пред входа клечаха без трудов стаж и щатно заплащане, населението пазаруваше (почти) свободно, валутните планове на страната се изпълняваха и преизпълняваха. Анекдотът обаче гласеше, че продадените в робство виетнамци са със статут на чужденци пред валутните магазини.

Спомням си, че по време на следдипломната ми квалификация във ВИНС “Д.Благоев” във Варна, покрай поредните “корекции на цените”, главно със сиренето и захарта възникна теоретичен спор как това би се отразило върху курса на долара?!? Преподавателят, професор, обяви, че той... щял да падне! След като един колега подхвърли, че в такъв случай властите щяха да сторят най-добре, ако стократно бяха вдигнали цените и така сринали до основи веднъж завинаги империалистическата валута, светилото побледня, позеленя, почервеня и излезе, без да обели дума.

Откакто е въведено еврото, най-нисък курс спрямо него е отбелязан на 23 април 2008 г.: 1,5940, а най-висок - на 26 октомври 2000 г.: 0,8252. Най-голямата банкнота, на стойност 100 000 долара, е с лика на 28-ия президент Удроу Уилсън (1856-1924), и служи за разплащане само между банките. Когато двама младежи се запознавали, единият рекъл: “Аз съм до(ЦЕНТ) Иванов”, докато другият, озлобен от финансовия му възход, отвърнал троснато: “Аз съм до стотинка Петров”.