(Не)правителственият сектор - новият Клондайк за назначените във властта

Наблюдава се патологична обвързаност на държавното управление с някакво казионно граждански общество

Светлана Георгиева
Дневник

Неправителственият сектор изпадна в опасна зависимост от правителството. Това е изводът след поредното разпределение на почти 1 млн. лв. от държавния бюджет между 24 неправителствени организации (НПО), регистрирани като работещи в обществена полза.

Сред спечелилите традиционно се наредиха близки до властта и това се очерта като най-сполучливата стратегия за получаване на издръжка от държавата, нищо, че формално беше организиран конкурс.

И тъй като данъкоплатците за поредна година даваме 1 млн. лв. от данъците си за неясни каузи, искаме да знаем въз основа на какво управляващите предпочетоха едни организации за сметка на други.

Защото за 18 години демокрация в България за съжаление не можа да се развие гражданско общество. Или по-точно разви се казионно гражданско общество - уникален български хибрид, превзет от властта отвътре в буквалния смисъл, тъй като се е намърдала в него чрез свои НПО-та.

Обществена или лична полза?

Когато става дума за обществено значими проекти, каквото беше условието в конкурса за субсидии за гражданските организации, определено трябва да има точни критерии.

Правителството обяви, че ще финансира юридически лица, които работят в следните области: "развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданско общество, здравеопазване, образование, наука и култура, социална интеграция и личностна реализация и защита на човешките права и околната среда". Кандидатите трябваше да покажат "капацитет, ефективност на предлаганите дейности, устойчивост на резултатите и ефективност на разходите".

Очевидно е, че зад тези удобни общи клишета може да се скрие всяка организация, нуждаеща се от донор, за да оцелява в тези трудни времена. Една от спечелилите дори е кръстила проекта си "За да ни има и утре", така че й благодарим за искреността.

Въпреки че за първи път правосъдният и финансовият министър издадоха "Насоки за кандидатстване", конкурсът протече на тъмно, както обикновено. Десетчленната комисия, председателствана от зам.-министър на правосъдието и със състав - представители от различни министерства, не намери за необходимо да уведоми обществото нито за имената на членовете си, нито за етапите от работата им, нито за принципите, които са ги водили.

Под удобната анонимност и твърде общи условия бяха отхвърлени неизвестен брой кандидати. От неясно колко допуснати до участие в конкурса субсидии получиха 24 юридически лица. Сред тях има както сдружения с нестопанска цел, работещи в полза на хора с увреждания, така и странни проекти с патриотарски или неясно какви идеи.

"Човешкият организъм - съвкупност от клетки"

За съжаление повечето организации с одобрени проекти не разполагат със страници в интернет и затова човек не може да направи дори бегъл преглед на дейността им, както и на изпълнението на предишните им проекти.

Държавата пък ни най-малко не се интересува от това, тя осъществява контрол само върху финансовите отчети за това как се харчат средствата (а както е известно, усвояването и доказването му с документи по нашите ширини никога не е било проблем). В случая акцентът на контрола би трябвало да пада и върху обществената полза. Мерител за нея обаче няма.

Затова за поредна година данъкоплатците финансираме проект за поставяне на паметни плочи за идните поколения. За това ще се погрижи Съюзът на тракийските дружества, определящ себе си като "патриотичната организация на съмишленици с донори - частни физически и юридически лица".

Е, редно е да добавят и държавния бюджет като донор, откакто издигнаха кандидатурата за втория мандат на президента Георги Първанов. Впрочем неразбираемо е защо с обществени пари трябва да се слагат плочи на нечии деди и защо признателните потомци не го направят със собствени, а не с държавни средства.

И понеже по ирония на съдбата продължаваме да пребиваваме в зрелия социализъм, още една фондация, подкрепяща президента, спечели проект със звучното наименование "Здраво общество се гради от здрави хора". Така де, това е действителността.

Конфликт на интереси? Айде сега...

Сред късметлиите са и НПО-та, в които участват зам.-шеф на парламента и зам.-министър. Само че, подобно на управляващия сектор, оказа се, че и т.нар. граждански не разпознава съществуването на конфликт на интереси. Пък и нали ще го проверява пак управляващият, който не разпознава...

Законодателството съответно го поощрява, затова в нито един нормативен акт няма изискване да се избягва, декларира или санкционира. Впрочем проблемът тук не е на кандидатстващите - те само ядат зелника, който правителството е опекъл с нашите данъци.

Справка във всяка правно-информационна система обаче може да извади наяве патологичната обвързаност на държавното управление с неправителствения сектор и това въобще не е оксиморон, а реалност.

Кръгът на успешното усвояване (тази модна дума) се затваря от факта, че разпределянето на всички средства за НПО сектора вече се случва във властта. Държавната администрацията, която първа получи информация за това, се окопити и още преди да влезем в Европейския съюз, се гмурна в неправителствения сектор.

Според експертни данни в момента около 75% от заетите във властта усвояват средства под формата на граждански сдружения, като дори имат нахалството да ги регистрират на адреса на държавните институции, в които работят.

Така се стига до големия правен и морален абсурд (да не кажем престъпление) управляващите да финансират самите себе си като "граждани". Което впрочем е смисълът да пребиваваш във властта според българските стандарти.