Китайската Народна въоръжена полиция, отговорна за сигурността на пл. Тянанмън и Забранения град, се събира за церемония в чест на поемането на охранителните задължения на пл. Тянанмън в Пекин на 23 ноември 2009 г. (STR/AFP/Getty Images)

Какво научи Китай от падането на комунизма

През 1989 г., и за кратък период след това, китайските комунистически лидери бяха изправени пред опасно предизвикателство, когато революциите в комунистическите държави в Източна Европа предизвикаха падането на техните режими. Опасявайки се от същата участ, Китайската комунистическа партия отпусна средства на академичните институции, за да проучат защо комунистическите партии са загубили контрола. Публикувани бяха редица книги и репортажи с възгледи и анализи. През 2006 г. бе създаден документален филм, обобщаващ изводите от проучването и носещ заглавието: „Живеейки в мир, мисли за опасността” („When Residing in Peace, Think About Danger”).

Изоставяне на марксизмо ленинизма

Филмът систематично разглежда историята на комунистическата партия на Съветския съюз. Той описва СССР (Съюз на Съветските Социалистически Републики) като велика социалистическа страна, донесла надежда на света. Ленин е представен като велик лидер, визионер и любящ човек, посветил живота си на комунизма. В него се твърди, че Сталин все пак е бил велик комунист и световен лидер, независимо от някои допуснати от него грешки. Както и че именно анти сталинистката кампания на Хрушчов е довела до отхвърлянето на основните компоненти на марксизма и социализма, причинявайки „жестоки последствия”.

„Следва изрично да се отбележи, че извършеното от Горбачов фундаментално заместване на марксизмо ленинизма и социализма в името на „хуманния, демократичен социализъм” е по-измамно и, следователно, по-опасно от откритото застъпничество на Елцин за капитализма. Загубвайки теоретичната база на марксизмо-ленинизма, рухването на Съветския съюз бе неизбежно”, твърди материала.

Загуба на контрола над медии и идеология

Филмът описва подробно как книги и списания за демокрация, наред с критики срещу комунизма и действията на правителството са били допускани до издаване и как радиото и телевизията са били достъпни за хора с антикомунистически възгледи. Той заключава, че „за една управляваща марксистко-ленинистка партия, насилствената работа в областта на мислите и идеологията на хората е идеалът, решението и бойната тръба при повеждането на тази партия и народа напред под строй чрез поддържане на единство между партията и народа. Когато бойната й тръба е отнета, когато нейните идеал и решение са унищожени, как би могла партията да продължи да съществува?”

Слабо управление и ръководство

Филмът ласкае Ленин като „достъпен за хората”, известен с усилената си работа за партията и страната; Сталин по подобен начин е обрисуван като умел и решен да държи нацията под здравия контрол на комунизма. Горбачов, обаче, „не само унищожи обединителната сила на партията, но и доведе до рухването на основите й”. Според филма връзката между партията и народа е била по-напрегната от всякога, икономическите условия са били влошени, а конфликтите между етническите групи – изострени. Под управлението на Горбачов хората загубили доверие в партията, като милиони се оттегляли от Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС).

Корупция

Корупцията е извън контрол, когато Брежнев идва на власт през 1968 г. Децата на привилегированата класа получават лесен достъп до най-добрите университети и постъпват в най-привилегированите сектори след завършване на обучението си. Подобни позиции се превръщат в предпазен щит за корупцията.

Филмът посочва, че „има сериозни нарушения на ленинистките принципи при подбора и назначаването на кадри. Административните ръководни кадри не са назначавани според своите способности и нравственост, а задкулисно, чрез познанства и семейни връзки, базирайки се на това, дали човекът е персонално лоялен към отделни висшестоящи.”

За да предпази неотменните си интереси, привилегированата класа се противопоставя на всякакви промени, които биха компрометирали позициите й. Това включва и справянето с корупцията в рамките на партията и в обществото като цяло. „Привилегированата класа нанесе сериозна вреда на репутацията на социализма, създаде социални противоречия и съсипа морала на обществото”, се казва в материала. Различието между обикновените хора и привилегированите класи се увеличава.

Проведена по онова време анкета показва, че според 85% от населението КПСС представя интересите само на бюрократи, кадри и правителствени служители.

Недобър избор на управляващи

Според филма „демократичният централизъм” бил изоставен при избора на кадри и връзкарството се превърнало в дневен ред. „Тенденцията за умишлено разработване на лоялни кадри и образуване на фракции бе доста популярна. По времето на Брежнев при обмисляне възможността за повишение на даден кадър, най-важното условие не бе самият човек.”

Горбачов е обвинен в преувеличаване на тъмната страна на партията, умело установявайки различни титли, за да назначава свои фаворити и извършвайки съществени промени в персонала. „Той смени конкретно кадрите, противопоставящи се на така наречената му „реформа”, с такива, които подкрепяха обърканото му „озападняване”… За няколко кратки години 92,5% от партийните секретари на 150-те погранични региони, републики и общини бяха сменени.”

Филмът защитава тезата, че „погрешната” кадрова политика на Горбачов създава „безпрецедентен идеологически хаос в КПСС, правителството и между армейските кадри”, който нанася огромна вреда на партийния престиж и уврежда връзките на централното ръководство с останалите органи на КПСС така, че „решенията не можеха да достигнат отвъд Кремъл”.

Използвайки речник, наситен с марксистка теория и термини, филмът твърди, че предполагаемото предателство на лидери като Елцин и Горбачов е причинило унищожението на партията.

Доктрината за „мирна еволюция”

Докато повечето западни експерти и лидери са шокирани от внезапното рухване на комунистическия лагер, филмът до голяма степен отдава заслугата за това на доктрината за т. нар. „мирна еволюция”, развивана от бившия американски президент Ричард Никсън при неговото прокламиране на западните ценности като свобода, демокрация и човешки права, фокусирано върху индивидуалния интерес за съревнование с марксистката идеология. Коментарите на президента Роналд Рейгън от 1991 г. в Лондон, че „крайният определящ фактор не са ядрените бомби или снарядите, а битката на намерения и идеи” също са отбелязани във филма, наред с неговия обет да „захвърли марксизма на боклука на историята”.

„Първият подход на озападняването и възприетата от САЩ и други западни държави стратегия за унищожение на Съветския съюз бе използването на масмедиите за провеждането на идеологическа инфилтрация – се споменава във филма. – САЩ създадоха големи радиостанции на шест езика, популяризиращи „постиженията” на западното общество, неговите начин на живот и ценностна система. British Broadcasting Company (BBC) и Deutsche Welle също излъчваха по света, съответно на 40 и 35 езика.

Материалът обвинява западните държави в използване на човешките права с цел намеса и в развиване на антикомунистически сили в КПСС. В него се твърди, че „американското правителство дори свърза „дипломацията за човешки права” с идеологическата и политическа инфилтрация, открито използвайки проблемите с човешките права, за да оказва натиск върху социалистическите държави. След подписването на Хелзинкския договор през 1975 г., западните държави използваха неговите условия, за да оказват подкрепа на политическите дисиденти в Съветския съюз. Помощта включваше материална и монетарна, както и морална подкрепа”.

Дилемата на проучването

Няколко извода могат да бъдат направени от проучването. Първият е, че от гледната точка на създателя на филма, точната преценка на управлението на съветските лидери като Ленин и Сталин е била затруднена от използването на пропаганда от КПСС и самата ККП, която проучването не е могло и не е дръзнало да постави под въпрос.

Второ, същината на комунистическото управление е това, довело до оттеглянето на партийните членове и лидери, които вече не можели да се примиряват с нечовешките практики на управляващата партия.

Трето, липсата на проверка и баланс и еднопартийната диктатура са факторите, причинили връзкарството и корупцията, които станали неконтролируеми.

Или както много китайци казват днес, „ако се борим с корупцията, ще рухне партията; ако не се борим с корупцията, ще загине нацията”.

Въпросът е, ако ККП е проблемът, как може тя да бъде решението?

Превод: Цвета Петкова