Общност по съдба

Коментар на „Кьолнише Рундшау"

Би било погрешно да се мисли, че правителствата на еврозоната искат да защитят с гаранцията за помощ изпадналата в беда Гърция. Не. Те гледат предимно себе си.

Ако те допуснат крах на Гърция и други проблемни случаи, банките в Германия и в други страни биха били принудени към амортизация в размер на милиарди. Ясно е кой ще трябва да плаща сметката в случай, че банките се разклатят от това - данъкоплатецът.

За първи път от своето въвеждане еврото показва обратната си страна. То създава общност по съдба, в която един трябва да защити друг, доколкото той самият не иска да да пострада сериозно. Това е наивно или преднамерено, когато някои политици искат да накарат гражданите да вярват, че еврозоната функционира според други закони.

Каква обаче е поуката от гръцката мизерия? Сигурно, че страните от еврозоната трябва да внимават повече кого взимат в лодката. Но преди всичко, че не са достатъчни неприятни известия, когато се преминава проблематичната 3%-ова граница. Това, от което Европа се нуждае, е ефективен взаимен контрол на бюджетна дисциплина и конкурентноспособност - а именно икономическо правителство, което да се намесва своевременно.

Не е случайно, че тъкмо сега Ангела Меркел и Никола Саркози толкова често използват думата икономическо правителство. Защото кризата засяга Европа във време, в което Европейската комисия заради нейното редовно подновяване е готова да се намеси само условно.

Сега, както и при банковата криза, удари часът на правителствените ръководители. Те трябва да докажат, че не следват вече стари рефлекси и не търсят спасението в национални решения, а намират наистина важните решения в тясно сътрудничество един с друг. Защото за това, което прави техният съсед, те искат не искат, после и без това ще отговарят.