 |
| начало българи осъдили комунизма оттегляне от ККП - английски език оттегляне от ККП - китайски език оттеглили се от ККП |
|---|
Уважаеми читатели,След публикацията на ‘Девет коментара за комунистическата партия’, в редакцията на сайта постъпиха заявления, в които хора, осъзнали злата същност на комунистическата партия, нейната отрицателна и пагубна роля в историята на човечеството, бяха решили да отстранят от себе си комунистическото клеймо, отказвайки се от своето макар и в миналото, членство във всяка комунистическа организация. Тези заявления представляват пробуждането на доброто в човешкото сърце. С публикуването им на този сайт ние предлагаме на всички да се замислят за истинската същност на комунизма и неговата роля в деградацията на човешката духовност и нравственост, на които сме свидетели и днес. |
ЗАЯВЛЕНИЕ
|
„Тоталитарните системи са базирани на страх и насилие.
|
Наследство от "светлото минало"
Комунистически режим в България 1944-1989 г. - официални данни: |
||||
|
|
|||||||
При комунизма винаги има убийства, винаги има несправедливост, винаги има насилие. Комунизмът е в противовес на човешката природа; той е система, която не е добра за човешките същества. Комунизмът се провали във всички сфери на живота и за да го разбере, човек трябва да сравни комунистическите държави с некомунистическите и да види колко бързо са напреднали те, и колко бавно са напреднали комунистическите. Разликата там е много явна. […] Надявам се, че информираността относно зверствата, извършвани в комунистическите държави, ще продължи да расте, защото тяхното пренебрегване е опасно и лошо за целия свободен свят.” 
“Тоталитаризмът и болшевизмът прекъснаха историческата връзка между поколенията, паметта, манталитета, културата и нашия език.
Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, в причиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разбраха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се издигнат, може би и да получат място в историята.