От утопия към експерименти

Известно е, че още от най-ранните стадии на реализацията на т.нар. обществен договор, човекът е бил неудовлетворен от установените и прилагани обществено-икономически и политически системи и порядки. На тази основа той е почнал да мечтае за по-съвършена и по-справедлива социално-икономическа и политическа организация на обществото. Изразител на тези идеи от древността е древногръцкият философ Платон с известното си съчинение “Държавата”. В него авторът описва как би трябвало да изглежда идеалната и справедлива държава.

Идеите на Платон намират своето продължение и развитие, дори и през мрачното Средновековие. На неговия общо взето тъмен фон блестят най-ярко две имена:

  1. Томас Мор (1478 – 1535) със своята “Утопия” (1516);
  2. Томазо Кампанела (1504 – 1638) със своето съчинение “Градът на слънцето”.

Би могло да се каже, че идеите на Мор и Кампанела са продължение на тези на Платон. Те са в същото време последица и израз на идеите и културата на Възраждането, родени от бързото развитие на стоково-паричните отношения. Техни най-съществени последователи «1 социалистите- утописти – С. Симон, Ш. Фурие, Р. Оуен и др. Някои от тях, като Р, Оуен например, извършват и конкретни експерименти за установяване на нови взаимоотношения между наемни работници и работодатели.

Идеите на социалистите-утописти намират своето продължение в лицето на социалисти, социал- демократи, лейбъристи и други т.нар. леви партии и движения, известни под общото наименование соцнал-реформаторн. Характерно за тях е, че те са искали да променят съществено или коренно светът към по-до- бро главно и дори единствено по мирен път чрез реформи, откъдето идва и наименованието им – социал-реформатори.

За разлика от социал-реформаторите, соцнал-революцио- нерите са смятали, че светът може коренно да се промени към по-добро само или единствено по насилствен път чрез революция и диктатура. Най-ярки привърженици и изразители на революционната идея са К. Маркс и неговия съратник и приятел Фр. Енгелс, а по-късно – техният най-изявен и последователен ученик. В. И. Ленин. Те отхвърлиха социал-реформаторската идея, на която противопоставиха (преди всичко болшевиките) революционната идеология и действие. Освен това обвиниха социал- реформаторите в ренегатство и предателство на интересите на хората на наемния труд (пролетариата).

Общото между социал-реформаторите и социал-револю- ционерите е, че са против или за ограничаване на частната соб-ственост, а следователно и на стоково-паричните отношения и за разширяване и дори абсолютизиране на насочващата и регулираща функция и роля на държавата в обществено-икономическите отношения. Разликата между тях е главно в подхода и мащабите на този процес.

Известно е, че по една или друга причина, идеите на К. Маркс за коренна революционно-насилствена промяна на обществено-икономическия строй спечелиха по-широка подкрепа и се създадоха условия за тяхното експериментиране – Октомврийската революция през 1918 год. в Русия и създаването на Съветска Русия и Съветският Съюз, т.е. системата на реалния социализъм. Тази система впоследствие (след Втората световна вой-иа) се разшири и така се оформи социалистическият лагер, системата на социализма или на централно-управляваната икономика, която създаде и свои военно-политически и икономически съюзи – Варшавския договор и Съвета, за икономическа взаи- мопомощ(СИВ).

Така се изгради версията (приемана както на Изток, така и на Запад) за двата модела или типа на обществено-политически и социално-икономически системи:

  • -пазарна икономика или капитализъм, от една страна в лицето преди всичко на страните с развити пазарни икономики;
  • -централно-управлявана икономика или социализъм, от друга страна, представлявана от бившия Съветски съюз и останалите бивши социалистически страни.

Двете системи се представляваха от общопризнатите им лидери – Съединените американски щати и Съветският съюз. С други думи бе установено биполярно статукво, но успоредно с това се считаше и приемаше, че освен двата основни пътя и модела за обществено-икономическо развитие – пазарна икономика (или капитализъм) или централно-управлявана икономика (или социализъм) има и трети път или модел – нито капитилизъм, нито социализъм в чист вид или т.нар. смесена икономика.

Социалистическата идеология и теория твърдеше, че ка-питализмът е исторически обречен, но се оказа тъкмо обратното – социализмът се саморазпадна и бившите социалистически страни възприеха идеологията и ценностите на свободната пазарна ико-номика.

Полезна информация? Споделете с приятелите си!
epochtimes-bg.com
Вашият коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: